Румен Радев си подаде оставката. Направо не е за вярване. Не очаквах чак такава глупост от кукловодите му, макар че отдавна я доказват (например с агресията им срещу Украйна).
Същността на оставката му – Кремъл пое курс към пълно политическо овладяване на България, сякаш си нямат други дертове и сякаш нямат дефицит на финансови, икономически и политически ресурси. Президент става Илияна Йотова. Президенти в сянката на Задкулисието – Румен Овчаров и Георги Първанов, които я лансираха в партийната йерархия, а оттам – и в държавната. И БСП, която по тяхна повеля я обяви за свой кандидат и я издигна до този пост.
Навремето написах следното за нея:
Най-сетне не е изненада и изборът на Илияна Йотова като кандидат за вицепрезидент..
Тя пък е производната от дължимото персонално уважение към енергийно-суровинно-финансовия комплекс на Русия (Радев е продукт на военно-оръжейния) и щедрите суми под масата, които е раздавал на политиците у нас за едни или други техни услуги.
Ще й дам думата, вместо да го доказвам надълго и нашироко:
„Да, аз съм работила много тясно с Георги Първанов, който навремето ме покани в пресцентъра на БСП; … и с Румен Овчаров (Дългия Инкасатор), с когото и до ден-днешен работим заедно. Дължа голяма част от кариерата си на тях и никога няма да го забравя”.
Тези думи са казани през 2009 г., но шифърът им е в „НИКОГА”.
В същия онзи пост написах:
„В Русия има два основни олигархични и съответно политически клана – енергийно-суровинно-финансовия комплекс и военно-силово (тайните служби)-промишления. Путин е балансът между тях, политиката му – също.
БСП и АБВ като деца на руските олигархични кръгове заложи в лицето на ген. Румен Радев и Илияна Йотова като кандидате за президентска двойка за модел баланса на Путин. Те се гарантираха за кандидата си и чрез двете руски групи капитал, като поля този образ и с немалка доза европейско лустро. А ГЕРБ чрез своята нелепа кандидатура (Цецка Цачева) им осигури успеха.
Затова не бива да има съмнение, че бъдещата партия на Румен Радев е още един пирон в готвения ковчег за България.
Във вътрешен аспект може би най-точното определение за случилото се е пореден опит за преобразуване на корумпираната ни и олигархична демокрация (след този с Борисов) в също толкова корумпиран и олигархичен автократизъм, близък до откровена диктатура. В международен – бързо и стремително дистанциране от ЕС, САЩ и Запада в посока Русия и Китай.
„Да, България” заявиха, че всякакви потенциални разговори (подчертавам разговори, а не нещо друго) се опират на приемане на два жалона „Разговорите с нас се определят от два ключови репера: срещу модела „Пеевски–Борисов“ и плътно с Европа. Който иска управление с тази перспектива, ще трябва да се съобрази с тези репери — и да се позиционира спрямо тях. Това се отнася и за заявката на Радев и неговия политически проект“, каза Ивайло Мирчев,
Отношение взе и ИТН чрез Слави Трифонов като бъдещ коалиционен партньор на РуменРадевата партия. Той приветства навлизането в политиката на генерала, заявявайки, че ИТН е традиционна консервативна дясна партия (изказа нещо като алиби за бъдещото съвместно управление)
„Меч” и „Величие” са си ясни. Нямаше как да го скрият и затова заявиха, че приветстват това влизане в политиката и са готови за съвместна работа.
ГЕРБ и ПП засега пазят мълчание – не знаят как да постъпят. Защото в оставката на Румен Радев и влизането на неговата партия в политиката има и един хубав нюанс – задкулисното балансиране приключва. Партньорите вече се превръщат в противници (Радевата партия може да намали електоралната им и парламентарна тежест, ако продължат да балансират, а и стават ясни и прозрачни за Запада, че всъщност липсва баланс, а обикновена роля на прислуга или по-интелигентно да се изразя – неявен лобизъм.
И да продължа с анализа си. Някакви идиоти са направили погрешен разчет, че партия на президента ще направи невъзможното.
Тя ще повиши избирателната активност. Глупости!
Тя може да се повиши, ако се появи Спасител, понеже такъв е масовият народен манталитет, колкото и тъпо да е това.
Но времето на спасителите отдавна отмина, те бяха развенчани от действителността и от историята и вече никой не ги чака и не ги провижда, както ги провидяха навремето в Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов. Макар че кандидати и сега има достатъчно – от Копейкин до Корпулентния – Пеевски, а сега и Радев.
А за капак Румен Радев въобще не е спасител, колкото и да се представя в това му амплоа. Той е част от политическия елит на страната като представител на задкулисната олигархия. Той е един от пръстите на тяхната ръка.
И никакво значение няма колко го критикуват другите партии. Защото всички те му правят ре-контра пропаганда (демек щом го критикуват, значи не е от тяхното котило). Истинската критика можеше например да е предложение в парламента за декларация по повод сделката с Боташ и ролята на Радевите хора в нея с изисквания за действия от компетентните органи и предаването на цялата документация за становище от Сметната Палата, Комисията за противодействие на корупцията, държавната финансова агенция и прокуратурата….
Напомням, че преди три десетилетия по такъв повод написах, че „Пръстите на една Ръка (Москва) може да се движат и един срещу друг, но само така се получава желания захват, за да се пипне „златната ябълка”.
Разчетът е, че неговата партия ще обере гласове от други партии. Безспорно!
В значима степен „Възраждане“ ще бъде погребена (и слава Богу – това е единственото хубаво в тази история). Разни „Меч“ и „Величие“ декларираха готовност да се съюзят с него, за да не изгорят от преливането на гласове. Възможно е част от пасивния електорат на ПП-ДБ също да се прелее в президентска партия.
От какво зависи евентуален успех на партията на Румен Радев, условно да я наречем „Боташ”?
– Не зависи толкова от избирателите, от коалициите, а преди всичко от машинациите.
Зависи от мащабите на фалшификациите на резултатите от бъдещите избори.
Абсолютно никакво значение няма дали гласуваме с машини, с хартиени бюлетини, със скенери… Купеният вот е част от проблема и при това е най-малката част от него.
Най-същественото в изборите е кой и как създава секциите и как се отчитат общите, съвкупни резултати от тях.
За манипулациите и фалшификациите на това равнище аз съм единственият човек у нас, който ги нищи – нито един друг журналист, медия, анализатор, социолог и политолог никога не е засягал и не засяга темата – бягат като дявол от тамян.
В моите публикации, в моя книга ( „Топ секрет: Операция Президент”) и в моя профил от десетилетия насам има повече от достатъчно факти, данни и най-важното – документи как се извършва поголовна фалшификация на най-високото възможно равнище в избирателната машина – ЦИК и „Информационно обслужване”, колко мащабна е тя и как предопределя и определя изборните резултати.
Вкл. и за последните избори, когато Конституционния съд прие като доказателство по делото и мои разследвания, разкрития и анализи, но набра кураж да анулира само частица от резултата.
Например на последните избори не бяха публикувани резултатите от над хиляда секции, отколкото отчетените официално (т.е. налице са секции-фантоми освен фантомни избиратели). Важното е кой брои сумата от гласовете в национален мащаб и кой ги отчита официално – „Информационно обслужване“ и ЦИК.
ПП-ДБ се готви за тотален обществен контрол в секциите, което е чудесно. Но да ги попитам – защо вече няколко годони нямате и не искате представители в ЦИК, защо не поставихте въпроса за „Информационно обслужване” АД и защо не ви притеснява фактът, че фирма- отрече на ДС (Сиела) контролира и оперира избирателните машини, а същото ще прави и със скенерите?!
Защо точно сега Румен Радев напуска президентския пост, но всъщност чрез Илияна Йотова ще запази контрол върху него?
Напускането му е свързано с един прост разчет – ако назначи служебно правителство и след него си подаде оставката и започне партиен проект, налице ще е съмнението, че си е организирал чрез този служебен кабинет изборите така, че да успее проектът му.
Успехът на тази операция – условно наречена от мен партия „Боташ” на Румен Радев всъщност ще е пирова победа.
Стотици пъти подчертавам, че властта у нас е колониален субстрат – първо на САЩ, после на Москва и чак на трето място – на Брюксел.
Договорките между Путин и Тръмп изгоряха – вече и на слепите е ясно след Венецуела, Газа (въпреки поканата към Русия да участва в Съвета за тази територия) и случилото се и онова, което ще се случи с Иран, че голяма сделка няма да има, тя е била руски блъф.
И че САЩ като питон стягат обръча около Русия или още по-точно – бавно сваряват жабата.
САЩ могат и да допуснат флирт с Москва, както го правят с Орбан и Фицо, но няма да й отстъпят и грам натовска територия. Позицията на Брюксел е още по-ясна – флиртуващите с Кремъл ги броим за нещо като врагове. А позицията на Русия е губеща и е без козове заради слабостта й. Защото с машинации или дори с щикове може и да овладееш изцяло властта, но не можеш да седнеш върху тях, за да я упражняваш, както е казал Наполеон.
Накратко – това е третият ЯВЕН ОПИТ след онзи на Виденов и онзи на Орешарски България да бъде прехвърлена изцяло в неевропейска и неатлантическа орбита. Неуспешният му финал дори и да се организират „победно” изборните резултати, ще е предизвестен.
Григор Лилов