на снимката: картината на Матис „Танцът“ (1910 г.)
На много хора не е известно, че т. нар. „ледено хоро“ не е никаква стародавна традиция, дори и за Казанлък. То, хорото според църквата си е бесовски танц. Даже по време на един телевизионен репортаж вчера от Зверино свещеникът не разреши да засвирят гайдите в двора на храма. Иначе през годините църквата е припокрила доста от народните обичаи, дори поп Иван неотдавна с гордост ни показа окичения с мартеници двор на църквата в сливенския квартал „Речица“. Мартеници се продаваха вътре, заедно със свещите. Кукерите и нестинарите не се радват на такава клерикална търпимост, даже напротив.
Има обаче една стародавна традиция по нашите земи – голото хоро. То сериозно се е вихрело свободно по земите на древните траки в дионисиите, орфическите и вакхически практики.
Злите езици говореха, че в периода на „зрелия“ социализъм Тодор Живков устройвал подобни забавления с известни артистки, но в тесен кръг червени велможи.
Напоследък се правят плахи опити за възстановяване на стародавната традиция под съпровода на „Бяла роза“ в столичните чалготеки.
Седнал Колю на дуваря
да си приплакне окото
млади момички да сваля
да ги подкани на хорото.
Моме ма, ти, със ведрата,
що са ти бели краката?
Бели, още дебели,
слънце сякаш не видели
Бели са ми Кольо краката,
бели, още дебели
щото ми е голяма устата
а те на сянка стоели,
на сянка под дивата слива,
дива, още ядлива.
Ииииииииихуйййййй!!!