Не харесвам Евровизия още от годините на социализма. Сега гледах предаванията заради Дара. Харесах Дара не толкова заради визията, а заради упоритостта, целеустремеността и виталитета. Знаех, че ще спечели и заради родния хейт, и заради това, че парчето Бангаранга е точно за този конкурс, и тази аудитория. И в къщи, и навън, и в колата почти крещях Бангарангааа с моя бас баритон като новозеландските маори в техния парламент.
Прав е Артур Шопенхауер, че музиката е най-безпардонното изкуство. Може да ти я натрапят отвсякъде: от гетото, в заведението, на плажа, в рекламата. От ужасния ритъм на някои парчета в чалготека може да ти спре сърцето.
Та повечето от нас, които не сме виртуози и музикални педагози, възприемаме музиката по оста харесвам – не харесвам. И да, не харесвам Лили Иванова. За мен истинската прима на българската естрада е рано отишлата си Паша Христова. В главата ми звучи кристалният и глас. Като човек слушащ и до днес Пърпъл, Рейнбоу, Блек сабат, но и Щурците. Не харесвам музиката в Евровизия. Харесвам Дара, защото съм бангаранг от малък.
На бангарангенето едно време му казвахме куфеене. Полезно бягство от пошлата действителност. А днешната не е много различна от оная преди 40 – 50 години…
Така, че Бангарангааааааа, господа съдебни заседатели!
Доброслав Иванов