На 10 май 1840 г. в в сливенския квартал “Клуцохор” е роден Хаджи Димитър Асенов, който е един вид първият български министър-председател (в Балкана) и е поставен сред българските светци в календара на Ботев от 1875 г.
“В своя “Календар за 1875 година” Христо Ботев включва имената на мъчениците за българската национална кауза”, пише проф. Пламен Павлов.
“Показателен пример за стремежа на Ботев за съхраняването на българската памет и оценката за великите личности от миналото са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен на Хаджи Димитър, вторият, за жалост недостигнал до нас, е в памет на Апостола на свободата”.
10 май се чества като Ден на Хаджи Димитър в Сливен от 1999 година, след решение на Общинския съвет.
Днес за първи път от години в Сливен няма ритуал на едноименния площад. В културния календар датата се отбелязва единствено с безплатен вход в къщата-музей “Хаджи Димитър”, но всеки може да постави цвете пред монумента на централния градски площад.
Поклон!
Извадка от текст на сливенския музей:
Хаджи Димитър е петият син на Никола и Маринка Асенови. Семейството е многолюдно, състои се от общо десет деца – седем братя и три сестри. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име.
Буен и неспокоен расте Димитър. Често влиза в пререкания по време на игрите си срещу турчетата и още от малък проявява непримирим дух и борбеност. Негов пръв учител в местното училище през 1845 г. е Димитър Кишиша, където Хаджията показва своята любознателност. През 1850 г. 10-годишният Хаджи Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение.
Продължават пререканията на младия Димитър с местните чорбаджии и турци. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри, и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи техните несправедливост и жестокост. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкия лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г.
След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета шета из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си.
През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи.
През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни чети.
В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология.
„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“
С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.
На 6 срещу 7 юли 1868 година чета, предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение.
Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви.
Първият сблъсък с турските части е на 7 юли е при село Караисен, където са убити трима четници.
Второто сражение на 8 юли е в Дядопановата кория (Карапановата кория).
Третото сражение е на 9 юли в местността Дълги дол край село Вишовград.
В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г.
На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“.
Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години.
За техния подвиг Христо Ботев пише:
„Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане… Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество – на първата извести падането, на второто – възраждането.“ (в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.)
Поклон пред делото на тези смели мъже, загинали за Освобождението на България!