Бившият свещеник Силвестър Янакиев е вторият известен случай в Сливенска епархия, в който свещеник сам иска да бъде низвергнат. Той спази своето обещание да даде първото си интервю като мирянин именно на „Звънар”:
- След толкова години дейност в Православната църква на ползу роду, като борец срещу сектите, като човек, който отговаряше за обучението в християнски морал и ценности, като човек, който беше създал православен обучителен център. Може би първия, който въведе ежедневно служение на литургия в храма. Като човек, който даже пропрявяше пътя на леденото хоро, отстранявайки леда. След толкова години. Как така се случи, че отец Силвестър биде низвегнат?
- Ами отец Силвестър поиска да бъде низвергнат. Защото както се казва, че ние сме длъжни да изпълним всяка правда. Има неща, които един мирянин когато ги извърши, при него има да кажем изповед, епитимия, упътствия някакви ислед това той се връща в лоното на църквата с изповедта, причастието и така нататък, при свещениците има една камара неща, които ако ги извършат те, бидейки свещеници трябва да поемат низвержение, тоест да приключат с свещенослужението си. И така се случи и с мен. Аз можех да направя компромис със съвестта си. Това, че много хора смятат, че съм бил добър свещеник, мога да го приема с благодарност от тях като критерии, като квалификация, но може би мога да бъда добър в други области, но аз вече не съм достоен за тази част от нещата.
- Сиреч сам поискахте низвержението си?
- Да подадох си молба при дядо Ионикий, царство му небесно. Доста години сводехме тия разговори и диспути. Два пъти съм подавал молба. Той я е унищожавал, след което аз вече, когато дойде време сега за изборите, новите, аз буквално бях говорил с повечето кандидати за сливенския престол с молбата ми, когато дойде време те да се съгласят, когато си подам молбата за низвержение, да я приемат. Единственият, с когото не бях говорил беше Йеротей, който щеше да низвергне от въздуха. С две ръце и с два крака щеше да благословени низвержението ми.
- За нашите читатели и зрители и обяснете какво е това апостолско правило, което използвахте, за да съобщите на публиката за решението си?
- Случката се случи през доста преди доста време, когато на улицата бях нападнат и аз, вместо да остана в състояние да не се защитавам, влязох в сблъсък с нападателя и това всъщност е забранено от канона на свещеника. Няма право нито да удрям, нито да казвам на Пешо да удари Иван. Това за мене беше повратният момент и това беше причината да поискам и да настоявам, че не ми е мястото вече сред клира.
- Интересно защо пък тогава не са били низвергнати свещениците, които са били въстаници? Има такива.
- Сега. Когато 20 коли паркират неправилно. И един губят само, всички 20 са виновни. Значи това че някой е минал метър по някакъв начин, той минава метър пред светската власт, обаче пред Бога не минава метър. За мен това е по важен момент като християнин и вярваш в Бога, защото аз искам да съм в мир с Бога. Пет пари не давам буквално дали съм мир със светска власт или нещо подобно. Затова за мен е важно да се решат нещата между мен и Него. Да, има свещеници, които са правили много неща. Аз като духовен надзорник имам информация са доста беладжии, включително от нашата епархия. Но, понеже те стоят и са се хванали за расата, и си водят там някакъв живот, и изкарват някакви средства, и се препитават от това и мислят, че това ще им се размине. Това си е техен проблем, а вече не е мой слава Богу. Аз и не съм духовен надзорник от 2020 г. Така че за мен това е много важен момент. Аз винаги съм искал да не бъда конфликт с Бога.
- На мен не ми е известен друг случай някой сам да е поискал низвержение. Вие знаете ли такъв?
- Отец Симеон, който беше клирик в нашата епархия, преди доста години, не можа да се разбере там с владиката. Беше свещеник и искаше да приеме монашество. Обаче не му се получиха нещата. И той тогава дойде буквално с молба да бъде низвергнат, защото влиза във втори брак. И тогава човека си го направи. Абсолютно достойна постъпка, защото той си беше за низвержение. Аз тогава така и коментирах, че това е много мъжка постъпка, много достойна постъпка. И човекът си призна, получи си низвержението. Така че не съм единствен случай.
- Разяснете защо се получи така, че патриархът като пръв сред равни в Светия синод изпрати едно писмо до поместна църква за вашето низвержение.
- Това е стандартна процедура.
- Но защо не се обяви тук, да се изпрати писмо до Сливенска митрополия, а до Гърция? Как си обяснявате това?
- Има си ред и това, което е в неговите прерогативи, е да праща писма до чуждите църкви. Това може, това прави, но това е процедура. В смисъл не е лично срещу мен. Аз проучих. Мислех, че има някакво специално отношение, но оказа се, че с всички, които имат проблеми с клира. Българската църква, съответно и другите поместни църкви би трябвало да уведомяват поместните сестри, ако има някой, който да не вземе там да прави зулуми, да служи пък, то да не трябва да служи. Макар че имаше един случай с руската църква, когато те ни известиха тука, че са низвергнали един свещеник, който всъщност после го възстановиха. Това което знам е, че гърците, с които с които съм говорил, не са виждали друго писмо за друг свещеник низвергнат. Не че няма низвержения. Така де, решил е човекът, написал е писмо. Харесало му е, какво да кажа друго. Приемам го на доверие, че е стандартна процедура и че аз съм просто част от стандартната процедура.
- Кога беше решено това от Светия Синод?
- Както казах, това е процедура. Когато един свещеник е извършил някакво закононарушение, което е по смисъла на закона. Тогава е много лесно. Тогава има съдебно решение. Той е осъден. На базата на съдебното решение се произнася митрополитът, даже няма нужда да занимава Синода. Влиза в сила моментално това решение, след като духовен съвет се събере и да се направи процедурата. В случая като моя, в който сам си търся белята и сам си подавам молбата, няма как да бъде доказан. Трябва сам да свидетелстваш срещу себе си. Това вече това не е в прерогативите на митрополита. Той го внася за разглеждане в Синода. След като гледа обаче го разгледа Синодът и го утвърди, тогава трябва да го резюлира. Аз съм доволен и мога да кажа слава Богу нещата се развиха впосока, в която аз съм искал.
- Като казахте слава Богу, вярно лие, че един митрополит като научил тая работа около вас, възкликнал Слава Богу?
- Нещо такова чух, ама дано да е прав за себе си, че слава Богу, че отец Силвестър вече е намерил покой за душата си и е в мир с Бога. Може би така е казал, а не е казал слава Богу, отървах се от този. Така да е. Не знам, но да, имало е такава реплика. Така поне чух и аз.
- Вие, заедно с брат си, разбира се и други хора, сигнализирахте за много злоупотреби тука в нашата епархия. Сега доволен ли сте след идването на новия митрополит? Ревизия трябва да е минала.
- О, да. Ако беше дошъл подготвяния тук, щяхме да се срамуваме всички и вие, заедно с нас, докато сега в момента нещата вървят към организираност, вървят към развитие, вървят към дейности. Той е шест месеца вече митрополит. Доста неща станаха, църкви се ремонтираха, даже за тоя кратък период от време. Хората се кръстиха безплатно.Това е много добро. Той все пак е млад – на 38 години. И доста добре си движи нещата. Както казват гърците Χαλεπα τα καλα – хубавите неща стават бавно. Лошите стават бързо. Ако беше дошъл там онзи другият красавец, бързо щеше да се види лошото, но хубавото ще се види след време. То вече се вижда. Има план, има програма, има действие, има има структуриране на нещата, има е изпълнение на неща, които не са изпълнявани години наред. Един пример е жив пример, който ме радва в дъното на душата ми: всичките папази в Бургас вече си облякоха расата. О чудо! И шапки сложиха. Преди не можеше да ги разпознаеш. Те бяха разпасани, низвергнати свещеници, защото хора цивилни – по гащи, както им дойде на акъла.
- Морска униформа?
- Морска униформа, с татуировките пичове. Сега нещата обаче съвсем различни. Това са едни хубави, стегнати, с расо, подрасник, шапка -красота. Да им се радваш! Е, това вече е факт.
- Хубави промени, казвате.
- Красота, аз съм доволен много.
- А от новия патриарх доволен ли сте?
- Ако тръгне да прави хубави неща, време трябва да се видят. Аз естествено много харесвах дядо Неофит. Уникален човек, уникално слово, уникално присъствие, уникален! Аз го познавах от 1991 година. При дядо Даниил надявам се всичко да е добре, просто явно му трябва време, защото ако се правят хубави неща, наистина трябва време.
- Сега как да се обръщаме към вас? Станимир?
- Силвестър съм в църквата. Станимир, Пешо.
- Станимир е рожденото ви име.
- Ами аз оставам с църквата с това име Силвестър, защото то не е променяно. Дадено ми е от дядо Иоаникий. Ще си празнувам на 2 януари. Когато се изповядвам, тайнствата когато се вършат, ще си бъда с това име. А Станимир, както и да е. И Пешо става, стига да е с добро намерение.
- След колко години свещеничество приключижте с това поприще?
- Това е много интересен въпрос. От 1996- та на 11 септември – това са близо 28 години.
- Какво предстои от тук нататък?
- Какво, какво – пак ще правя проблеми. Опитвам се да си изкарвам пак хляба с по честен начин. Опитвам се да бъда принципен пак, както преди. И може би в някакъв бъдещ момент назрява идеята за един политически проект. Така че, все весели неща. В общи линии съм много озитивно настроен.
- Този политически проект къде ще бъде разположен? Ляво, дясно, център?
- Не знам как да отговоря. В общи линии това е много, много дълга тема и за по нататък. Мисля, че Петко Каравелов беше казал, че човек на заплата не може да направи нещо значимо. И от тази гледна точка си мисля, че така и така разбуних духовете в църквата големи престъпления открихме и така нататък. Надяваме се нещата да се оправят. Има индикации, че ще бъде така, поне в Сливенска епархия. Но в политически план има доста бакии и там е весело. Просто ако там се намесиш, ще бъде весело, защото ми е интересно. На мен ми е интересно, когато имаме цялостна концепция, план. Казвам имаме, защото не съм сам. Направихме един опит преди време. Тогава аз като клирик не можех да участвам в политически събрания. Сега вече това не ме спира. Ще го мислим, има идея, ще ви харесва определено идеята. Център, ляво, дясно. То в днешно време, когато не си обособен като някакъв, е по интересно. ГЕРБ каква политическа партия е? Център? Тя е центрофуга по – скоро. И останалите – ДПС какви са? БСП какви са? Да не са леви, случайно? По – десни от тях няма според мен. Там е много относително.
- Паството ви, духовните ви чада чувстват ли липсата ви? Какви са отношенията ви с тях, как ще продължи духовният ви живот?
- Ами аз между другото си мислех, че ще получа някакъв някво заклеймяване. Има един – двама, които не общуват с мен вече, но може да видите на стената ми във фейсбук какъв е отзива от това което направих. Впечатлен съм от много приятелското отношение на почти всички останали. Така че явно съм си вършил работата. Това са доказателствата. Не казват мани го тоя, вече приключихме с него, сега да намерим друг поп данни развързва греховете. Те ще си намерят свещеници. Има има достойни такива.
- Видно е доброто отношение в социална мрежа на хората, с които сте били в духовно общение, на които били пастир. Има по групите обаче едни хора, които много рязко задоволство изказват от това, че най -сетне е низвергнат отец Силвестър.
- Аз се радвам заедно с тях, че най накрая е низвергнат отец Силвестър. Нека се радват. Лошото е, че се радват на лоши неща. В смисъл те си мислят, че това е лошо. А то като погледнеш никога минусът не остава минус, ако го погледнеш от правилната посока. Библията ни е дадена като съвет, че и в злото намираме добри неща, защото така ние успяваме да устоим. Сега като има разни евролиберални и либералноЛГБТ наслоявания в църквата с разни сайтчета и измислени произведения на ченгесари, произведения на социзкуството какво да приказвам за тях? Те си ме мразят от край време и явно това им дава им храна за живот, съществуване. Радост им доставям.