Близо 8 хиляди жители на област Сливен са се върнали от чужбина за 20 години.
Към 7 септември 2021 г. 8 294 лица са декларирали, че са пребивавали извън област Сливен за повече от една година през периода 1980 – 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в област Сливен през същия период. Това сочат данните от изследването на миграцията, предоставено от Териториално статистическо бюро – Югоизток, отдел „Статистически изследвания Сливен“.
Българските граждани, завърнали се в област Сливен през наблюдавания период, са 7 896, или 95.2% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 4 099 (51.9%), а жените – 3 797 (48.1%).
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 – 49 навършени години към 7 септември 2021 г. – 20.6%, или всеки пети от завърналите се в областта.
Най-много български граждани са се завърнали в област Сливен от Гърция – 1 634, или 20.7%, следва Обединеното кралство – 1 065, или 13.5%, Испания – 932, или 11.8%, Германия – 889, или 11.3% и Италия – 676, или 8.6% от пребивавалите в чужбина. Най-висок е делът на установили се в община Сливен, завърнали се български граждани – 72.4%.
Чуждите граждани, пристигнали в област Сливен през наблюдавания период, са 398. Мъжете са 188, или 47.2%, а жените – 210, или 52.8%. Преобладават гражданите на страни от Европа – 84.4%, и Азия – 11.3%. от всички пристигнали в областта чужденци.
Към 7 септември 2021 г. 7 926 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 – 2021 година. Жените мигранти са 4 298, или 54.2%, а мъжете – 3 628, или 45.8% от мигриралите лица.
С най-висок относителен дял са лицата на възраст 25 – 34 навършени години[1] – 20.4%, а с най-нисък лицата на възраст 80 и повече навършени години – 3.2% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 45 до 54 години преобладават мъжете, докато жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 44 години) и сред лицата на 55 и повече навършени години.
Към 7 септември 2021 г. 45.8% от мигриралите през наблюдавания период лица на 15 и повече навършени години са със средно образование и 29.4% – със завършено висше образование. Най-нисък е делът на лицата без образование – 3.5% от мигриралите през периода.
Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: „ от градовете – в градовете“, от градовете – в селата“, „от селата – в градовете“ и „от селата – в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.
През периода 2011 – 2021 г. 3 201 души, или 40.4% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 2 244, или 28.3%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете – 1 496, или 18.9%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго – 985, или 12.4% от всички мигрирали лица.
През периода 2011 – 2021 г. 3 436 души, или 43.4% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 42.9% са се заселили в градовете, а останалите (57.1%) – в селата на областта.
Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 4 490 души, или 56.6% от мигриралите лица. От тях 71.8% са мигрирали към градовете, а 28.2% – към селата на други области.
[1] Всички демографски и социално-икономически характеристики на лицата се отнасят към критичния момент на преброяването – 7 септември 2021 година.