Покрай 3-ти март по традиция избухва поредната битка „фили“ срещу „фоби“.
Унищожителната вреда, която нанасят русофилите и русофобите върху националното съзнание датира от близо век и половина. В контекста на предстоящите поредни извънредни избори темата е особено актуална. Затрудняваме се да посочим измежду всичките 21 партии и коалици – уцастници в тези избори, в която да няма фили и фоби, освен може би донякъде туркофилската. Затова в „Звънар“ ви предлагаме един добър анализ на Димитър Киров в „Труд“.
Хора честни, умни, достойни, щом включат на режим „фили“ или „фоби“, губят всякакъв разсъдък
„Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“ (Евангелие от Матей 12: 25)
Отново станахме свидетели, че покрай 3-ти март по традиция избухва поредната битка „фили“ срещу „фоби“. Тази година не е изключение. Битката се води без правила, без уважение към опонента. Най-последният и ненужен аргумент е истината. Уважаващият себе си русофил или русофоб не се интересува от истината, не разглежда събитията в историческия им контекст и с оглед интересите на отделните държави и наднационални структури, повлияли върху историческите събития.
Фобо-филът като аргумент ползва фрагменти от историята, често донагласени и то, които подкрепят тезата му. Ха си посмял да не се съгласиш с него, ха си станал Враг номер 1 на Тутраканската селищна система. За съжаление, хора честни, умни, достойни, щом включат на режим „фили“ или „фоби“, губят всякакъв разсъдък, че и човешки облик.
Войната между русофили и русофоби, де факто се възприема от участниците в нея като война между доброто и злото. Изживяват се като истински защитници на единствената и истинска права вяра, тръгнали на кръстоносен поход срещу еретиците. В съзнанието на Възрожденските дейци от предосвобожденската епоха, в която започва да се оформя разделението, свободата е висша, абсолютна ценност. Свободата е от Бога, т. е. тя е абсолютното добро.
От тук започва сблъсъкът в разбиранията що е свобода и кой е нейния носител. Русия, която води непрестанни войни с Османската империя и има надежда, реализирана надежда, че ще донесе създаване на Българска държава, т. е. Русия се асоцира със свободата. От друга страна е Западът – през 19 в. той не воюва особено интензивно срещу Османската империя, но от Запад идва лозунгът „Свобода, братство, равенство!“, научния и технологичен прогрес.
Оформя се сблъсък между представите за това кой е носителят на свободата. И обратното – който не носи свобода, той носи робство. Просто и ясно – лесно смилаема конструкция за мозъците на масите до наши дни, по-деликатно или по-грубо подпомагана от „Великите“ сили.
Липсата на държавническа традиция и приемственост в българския елит след Освобождението, който да осъзнава необходимостта да се защитава на първо място държавният интерес, дава допълнителен стимул на емоционалната фило-фобска разпра.
Събитията около Съединението, превратът срещу княз Александър I Батенберг, контрапреврата, сякаш запечатват противопоставянето на русофили срещу русофоби. В съзнанието и светоусещането на българите се получава разлом, който продължава и до днес. Каквото и да правят в полза или против интересите на България държави като Русия, Великобритания, САЩ, Германия, Франция и пр., противопоставянето русофили срещу русофоби не стихва, просто всяка от страните получава нов аргумент за фиксацията си.
От своя страна, това разделение дава индулгенция на предатели от различни партии да провеждат антибългарска политика в полза на някоя от „Великите“ сили – не защото вземат подкупи, нали, а на ползу Роду, срещу външния враг- Русия или Запада- според случая.
Но това е само историята. Истинският проблем са скритите поражения, които разделението нанася и които са смъртно опасни за българския народ. Поражения като по учебник по психоисторическата война с нейните три основни елемента – информационен, концептуален и смислов.
Информационен, т. е. промяна на фактите – и двете страни лъжат най-безбожно. Например – ако човек слуша русофобите, човек ще остане с впечатление, че българското опълчение само е победило Османската империя и е спечелило войната. Ако пък слуша русофилите – император Александър II е решил да освобождава България в противоречие на руските интереси, само така, от любов към българите.
Концептуален, т. е. интерпретацията на фактите. Според русофобите, руснаците всъщнст са ни окупирали. Сякаш, завладяването на чужда територия – в случая на Османската империя, може да мине без окупация, но информацията се поднася така, все едно България е окупирана. Или – извъртанията от другата страна – постиженията на Санстефанския договор са ликвидирани от западните държави. Все едно, че преди началото на Освободителната за нас война, не са подписани Райхщатското споразумение и Букурещката конвенция, които не допускат възможността България да е в етническите си граници.
Най-страшен е обаче третият елемент – смисловият. Чрез него се унищожават смислите, характерни за обекта на въздействие, т. е на българския народ, като по този начин се пречупва волята за съпротива на обекта.
Трите елемента, в своята съвкупност водят до ужасяващ резултат – ненавист и презрение към своето и преклонение пред чуждото. Русофилията и русофобията се свързват с очакването, че някой друг ще ни освободи, т. е. ще се погрижи за решаването на проблемите ни, без значение от неговите интереси. И този някой е длъжен да го направи, независимо дали този някой е Русия, ЕС, САЩ или който и да е. От друга страна, за всичките ни беди са ни виновни другите – Русия, ЕС, САЩ или който и да е. Те са против нас – нищо, че ние сме вземали корупционни, погрешни, емоционални или прибързани решения.
Непоколебимо става убеждението, че от нас нищо не зависи, че няма смисъл да се борим, да полагаме усилия, защото, нашите проблеми ще се решат от някой друг, а за нашите неуспехи е виновен някой друг.
По този начин, русофилията и русофобията блокират още в зародиш идеята за самостоятелна българска политика, защитаваща българския интерес, без опеката някои от големите „началници“. Унищожава се и на държавно, и на битово ниво идеята, че ние, като нация, а и всеки един от нас, можем да имаме собствени интереси, да ги отстояваме, да се борим за тях и да ги постигаме. В резултат – произвеждаме не държавници, а служители на поредния източен или западен господар. В крайна сметка, делението на русофили и русофоби е един добър инструмент за управление на големи маси хора.
Затова, бруталната многогодишна война между русофили и русофоби, е смъртно опасна за нас- българите. Време е за осъзнаване.