Автор: Щиляна Василева
- Режисьорът Петър Денчев и актрисата Мария Манолова, номинирана за „ИКАР“ за дебют, бяха гости на „Култура БГ“ на БНТ 1, по повод гастрола на Сливенския драматичен театър с „Дездемона“ на Пола Вогъл в НАТФИЗ тази вечер
Тази вечер на Голямата сцена в учебния театър на НАТФИЗ ще се играе представлението на Сливенския драматичен театър „Дездемона“ от Пола Вогъл, с режисьор Петър Денчев. Една от трите актриси, участващи в него, е 24-годишната Мария Манолова, номинирана за дебют в наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България.
Мария Манолова е завършила НАТФИЗ преди две години, в класа на проф. Пламен Марков, а преди една година бе поканена в трупата на Сливенския драматичен театър.
Тазвечершното представление в НАТФИЗ ще бъде гледано от комисията за връчване на наградите „Икар“. Според вътрешна информация, „Дездемона“ на Сливенския театър ще гледа и комисия по присъждането на наградите „Аскеер“ – другата голяма българска театрална награда.
Режисьорът и писател Петър Денчев и актрисата Мария Манолова бяха гости по-рано днес на предаването „Култура БГ“ по БНТ1. Актуалните послания на спектакъла бяха припомнени в него.
На въпроса на водещата Александра Гюзелева, как и защо „Дездемона“ на Пола Вогъл преобръща представите ни за Шекспировата героиня, режисьорът Петър Денчев отбеляза, че „Пиесата променя образа на Дездемона, като го извежда извън популярната щампа на жертва на измаменото доверие. Пиесата й дава една феминистка сила сама да избира партньорите си, да експериментира сексуално и чрез освобождаващата сила на удоволствието, да стигне до идеята сама да вземе живота си в ръце, да не бъде „присъдружна“ на съпруга си.“
Иначе казано, посланието е в идеята личността да доминира над изборите, а не културните норми. Новата Дездемона действа обратно на шаблоните на патриархалната култура и е много любопитна за нашата културна среда, която, според Денчев, е квазиконсервативна, реакционерска, пропита с един токсичен мачовизъм, което рефлектира и в политическия живот… Затова постановката на Сливенския драматичен театър е изпълнена с много хумор и комични колизии.
Отговорът на въпроса за конфликтите в пиесата, режисьорът Петър Денчев започна с третия персонаж – Биянка /в ролята Вяра Начева/, който е доразвит от Вогъл. Тя е наивна проститутка, която живее в сексуална свобода, но мечтае за дете и съпруг – нещото, от което главната героиня Дездемона иска да се отърве. А завръзката с кърпичката, представена като една невинна шега, води до смъртта на Дездемона /в ролята Яна Георгиева/.
Номинираната за дебют Мария Манолова играе ролята на слугинята на Дездемона – Емилия, която е еманация на консерватизма, противостоящ на идеята за новата жена.
„За мен беше изключително трудно да приема характера на моята героиня – тя да бъде консервативна, послушна, огледало на желанията на мъжа си.“ – каза Мария Манолова, защото, макар в личен план да не се чувства жертва, тя забелязва, че сред нейните близки това поведение преобладава. След успешния дебют, младата актриса си пожелава предизвикателни роли и участие в спектакли с актуални послания, които отключват у зрителя емоции.
В края на разговора, Петър Денчев сподели разбирането, че не актьорът трябва да върви след публиката, а тя да върви след театъра, който поставя актуални въпроси. И в момента консервативните среди трудно приемат „Дездемона“ на Вогъл. Режисьорът припомни представление в Сливен, от което един свещеник си излязъл с думите: „Бог прощава, Шекспир – не!“ Текстът на Пола Вогъл е подривен за всеки традиционализъм, каза Денчев и в този смисъл отбеляза „уместната политика на Сливенския театър и неговия директор Радост Костова да избира актуални заглавия, свързани със социалната и политическата среда, в която живеем и да не се страхува да върви срещу опошляващия вкус, заливащ сцените.“ … Според него, този текст на Вогъл позволява публиката да бъде разкрепостена. Защото традиционализмът в крайните му форми е вреден. Споделеното му убеждение: „Въпрос на усилия е да бъде преодоляна консервативната тенденция в българския театър.“
Пиесата на Пола Вогъл се поставя в Сливенския драматичен театър за първи път у нас, но цели 30 години след първото й публикуване в САЩ…
Целият разговор можете да видите тук: