В новозагорското село Кортен и околията съществува много интересен обичай, който се прави на християнския празник Сирни Заговезни. За него разказа в социалнана мрежа Росица Мангърова , хореограф и активен член на Национално дружество „Традиция“.
Това е хвърлянето на „бутурници„, запалени от много голям огън, наричан „куралийница“.
Бутурниците са вид издялани от дърво стрели – обикновено се правят от дрян. Имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“, с които бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на бутурницата е издялана под формата на конус или пирамида – тя представлява върха ѝ.
В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва бутурницата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх. Самото хвърляне представлява запалването на ушите на бутурницата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на бутурницата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши.
Има поверие, че в каквато посока излети първата бутурница оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля – разбира се това се отнася за млади неженени момчета и младежи. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено директно от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв и пр.