Доколкото ми е известно, за последен път участвах в корупционна сделка преди точно 5 години. На 18 октомври 2019-а, навръх нейния рожден ден, на майка ми бе правено кръвопреливане в старозагорската болница. Преляха 1 литър, който я закрепи за последните 3 месеца съществувание. Аз дарих половин литър, но трябваше да осигуря още толкова. Нямаше от кого, поради което купих на черно и платих 70 лв. на циганските посредници в Сливен. После загубих половин ден, за да пътувам лично до Стара Загора, носейки бележката. Не можело по пощата, ми се изрепчи шефката на тамошния кръвен център. Отидох сам, за да й видя физиономията. Струваше си, защото тя не вярваше, че ще си покрия дълга.
За близо година майка ми беше 7 пъти в болница, 5 пъти в София и 2 в Ст. Загора. Видях, чух и платих достатъчно. Разправиите с ТЕЛК ми бяха бонус. Намразих до смърт държавните и общински служби, които и без това не са за обичане.
Не съм шофьор, прословутото „Ко прайм сеа“ от катаджиите за 20 или 50 лв не ми е известно. Не съм плащал частни уроци на деца, така че и тази форма на спомоществувателство не ми е известна.
Казвам само, че бюджетите за здравеопазване и образование ВСЯКА ГОДИНА СЕ ПОВИШАВАТ С ПО МИЛИАРД И ПОЛОВИНА НА МИНИСТЕРСТВО, А БЪЛГАРИТЕ НАМАЛЯВАТ И НИВОТО НА ОБРАЗОВАНОСТ СПАДА В СЪЩАТА НО ОБРАТНА ПРОГРЕСИЯ. Това казвам.
Та блатото на корупцията сме всички ние, цялото общество, по този или „онзи“ начин. За да ти се свърши някаква работа по същество, трябва да платиш по същество на онзи, който е назначен на заплата, за да я върши в полза на обществото. Обикновените хора го знаят отлично, защото това е същото връзкарство от времето на соца, само че в звонк, на пазарен принцип. А това връзкарство е наследство от старите времена на буржоазна България и вековете на робството. За да ти се свърши нещо или да се отървеш от някаква тегоба, трябва да платиш, където трябва и на когото трябва.
Разбира се, че от тази корупция страдат обикновените хора. И както страдат, така възпитават децата си в стремеж към позиции, където евентуално да се пооблажват от някой лев извън ведомостта за заплата. Дипломата е необходима само до такава степен. Това е мисленето, това е действието. Всичко друго са приказки като по телевизията, както се изразявахме някога. Днес същото народно двуличие царува тук, в соц. мрежи.
Естествено, в общественото внимание непрестанно се изтъква ГОЛЯМАТА КОРУПЦИЯ на политиците и тя сигурно е факт. Днес тя се представя за по-прогресивна и напредничава, дигитално заверена, та да не е лесно разпознаваема от простите аналогови типове като мен. Но на практика е същото ганьовско хитруване и гонене на келепира. Дали е обгербвано или продължително-променливо, дали е измама с пачки, корпоративни врътки от „шефчето“ и машинно гласуване – все тая. Ние, цялото общество, сме блатото, което храни тази среда, защото с действие или бездействие я възпроизвеждаме постоянно. Сигурен съм, че повечето българи са против това противно явление. Сигурен съм също, че „от тях нищо не зависи“, както придпочитат да се оправдават пред себе си. Не познавам много хора, които биха оставили роднините си да умрат или децата си съвсем безпросветни. А тези два стълба на обществото, ведно с правораздаването, са негови основи, най-богато захранвани с бюджетни средства. Очевидно е, че лекарското, юридическото и преподавателското съсловия не могат сами да се изчистят от корупционната краста. Нуждаят се от помощта на обществото и самите граждани.
Впрочем, има измерители на корупцията. При лекарите са яхтите по Беломорието, скъпите къщи из Балкана или пак в Гърция, скъпите пътувания и изобщо начин на живот. При магистратите е същото. При държавните и общински служители е тонажът живо тегло, защото някои явно ще се пръснат по шевовете от благополучие. Същото важи за напращелите бузи, задници и шкембета на бъдещите народни избраници. Вижте им плакатите Очеизвадно е.
Та кого лъжем, драги зрители? Кого заблуждаваме, усуквайки го по килифарски, както се изразяваше покойната ми майка?
Маргарит Абаджиев