днес
Начало » Будители » Двете светици в Търновския пантеон с името „Теофана“

Двете светици в Търновския пантеон с името „Теофана“

14- 1 Императрица Теофано - миниатюра от Менология на Василий II 5173858380595160352 big

на снимката: императрица Теофано – миниатюра от Менология на Василий II

Светите мощи на византийската императрица Теофана се озовават в Търново най-вероятно заедно с онези на св. Петка, допуска в поредицата си в „Труд” проф. Пламен Павлов.

Царица Теодора Басараб, първата съпруга на цар Иван Александър, като монахиня неслучайно приема името „Теофана“

В предишния епизод от нашата поредица разказахме за загадъчния св. Варвар, чийто култ е имал отглас в ритуалната практика на Търновската патриаршия. Оставайки на същата „вълна“, ще се спрем на двете светици с името „Теофана“, при които можем да открием особена връзка – независимо от хронологическата „пропаст“ от над четири столетия между тях.

Малко е известно, че в Търново през XII-XIV в. са се пазели мощите на византийската императрица Теофана (грц. Теофано), първата съпруга на император Лъв VI, наричан „Мъдри“ и „Философ“, чието управление е от 886 до 912 г. Теофана е родена около 865-870 г. и умира на 10 ноември 895 или 897 г. На 14-годишна възраст е омъжена е за Лъв във времето, когато той все още е престолонаследник на своя баща Василий I Македонец. Както знаем, името на Македонската византийска династия е по онова на средновековната област Македония, която в същност е днешната Източна Тракия. Бракът е сключен през 881 или 882 г. след поредния „конкурс за невести“, провеждан нерядко във византийския дворец. Спечелването му е свидетелство за красотата и интелекта на девойката, чийто брачен живот обаче се оказва не особено щастлив… Теофана е запомнена със своята религиозност и милосърдие. В житието ѝ казано: „Своите богатства и драгоценности тя раздаваше на нуждаещите се бедни и страдащи, на сираци и вдовици…“ През последните години от краткия си земен път императрицата е унизена от поведението на Лъв, който открито води „любовен роман“ с красавицата Зоя, дъщерята на Стилиян Зауца – човекът, който с финансовите си машинации е в основата на византийско-българската война през 894-896 г. заради преместването на тържището на българските търговци от Константинопол в Солун. Зоя е втората по ред съпруга на Лъв VI, който със своите четири брака (!) е „рекордьор“ сред византийските императори!

Отношенията между Лъв и Теофана стават все по-хладни. След неочакваната смърт на единственото им дете тя се оттегля в манастир (892 г.). Макар да не приема монашеството, води аскетичен живот и пет години по-късно умира. Един византийски хронист е записал: „Почина августата Теофано, която (приживе) беше смятана за чудотворка… Тя надмогна страстта на ревността и завърши своя живот в молитви и дела на милосърдие…“ Теофана е канонизирана само няколко дни след смъртта ѝ. В израз на покаяние, Лъв VI гради храм в нейна памет, но обществено мнение и църквата се отнасят резервирано към този показен жест…

Как са се озовали светите мощи на Теофана в Търново е неизвестно. Най-вероятно това е станало във времето на цар Иван Асен II, както е и в случая със св. Параскева / Петка Търновска. В същност мощите на двете светици са отнесени заедно от Търново във Видин през 1395 г., отново заедно две години по-късно в Сърбия, а през 1521 г. – в Константинопол. Днес мощите на св. Петка са в Яш, старата столица на Молдова, а онези на св. Теофана остават в Константинопол/Истанбул.

В нашата история имаме една царица, която като монахиня приема името „Теофана“. Това е Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб. Влашката принцеса е омъжена за Иван Александър през 1323 г., когато той управлява Ловешката област с титлата „деспот“, дадена му от неговия чичо цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330). Бракът не е династичен в пълния смисъл на думата, тъй като влашкият воевода не е равностоен по ранг на “в Христа Бога благоверния цар на българи и гърци”. При четиримата синове на цар Михаил Шишман надали някой е предполагал, че племенникът му някога ще заеме престола…

Родството с владетеля на Влахия няма как да не е повлияло при избора на Иван Александър за български за цар след изгонването на царица Анна–Неда и нейният син Иван Стефан от Търново през пролетта на 1331 г. Съответно, Теодора, наричана от изследователите условно и „Теодора I“, става българска царица. Нейният баща предоставя военна помощ на зет си в борбата му с вътрешните му противници и във войната с Византия през 1332 г. С други думи, Теодора поне теоретично е имала заслуги за успехите на своя съпруг. Тя ражда на царя четири (или пет?) деца: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен (ІV), Кера-Тамара, а вероятно и Кераца-Мария (родена около 1348 г.). По онова време царската двойка покровителства монашеското братство от скалните обители при Иваново, Русенско. Според някои предположения в т.нар. Съборена църква е имало ктиторски портрет на Иван Александър и Теодора, който за жалост е напълно разрушен.

Нямаме преки сведения за семейния живот на Теодора и Иван Александър, който приключва с развод, предизвикан от безумно влюбения в друга жена неин съпруг… Ако Кераца-Мария е нейно дете, то “романът” на царя с еврейката се „развихря“ по време на поредната бременност на царицата! В крайна сметка, Теодора Басараб е изпратена в манастир, а новата царска избраница си присвоява не само мястото й, но дори и нейното име – „Теодора“! Трудно е да си представим какви емоции са се вихрели в царската фамилия и Търново през онези години… И все пак, поне на първо време бракът с покръстената еврейка (името „Сара“, с която я наричаме, е въведено от Вазов) не нарушава позициите на царските синове Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен (ІV). Това донякъде е гарантирало стабилността в държавата, както и и достойнството на достатъчно унизената бивша царица. Въпреки че е изпратена в някой извънстоличен женски манастир, тя продължава да поддържа връзка със своите деца.

Не може да не ни направи впечатление нещо друго – ставайки монахиня, Теодора Басараб си избира името „Теофана“! И това надали е случайно. Сходството на нейната съдба с онази на някогашната византийска императрица е повече от очевидно…
През 1354-1355 г. Теодора е споходена от още по-тежка участ. В борбата с османските нашествия един след друг загиват нейните синове Иван Асен (ІV) и Михаил Асен. Теодора-Теофана в одеждите на монахиня е представена над мъртвото тяло на загиналия Иван Асен в една миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Гибелта на Михаил Асен и Иван Асен се отразява на вътрешната динамика в царския дворец. Мястото на престолонаследник е заето от Иван Срацимир – в един тогавашен паметник той е наречен изрично “млад цар” като съвладетел на баща си. Постепенно обаче влиянието на „Сара“-Теодора (ІІ) нараства. Иван Александър лишава Иван Срацимир от наскоро признатия му статут на престолонаследник в полза на “багренородния” (“роденият в царска багреница”) Иван Шишман. В случая е използвано византийското правило, което е твърде “удобно” в такива случаи – право върху престола има не най-големият по възраст син, а онзи, който е първи по раждане след като владетелят е заел престола… А е факт, че Иван Срацимир е роден в Ловеч преди баща му да стане цар. Около 1356 г. Срацимир, макар и с царска титла, е изпратен да управлява Видин. Допуска се, че Теодора-Теофана го е последвала във Видинското царство. Според преданието тя е покровителка на средновековния манастир при с. Горни Лом, наричан и „малкия Атон“, създаден от атонски монаси начело със св. Никодим Тисмански. През 2022 г. св. царица Теодора, монахиня Теофана, е канонизирана от румънската православна църква. Паметта ѝ се отбелязва на 28 октомври.Според историка д-р Лъчезар Кръстев има данни, че в средновековната епископска църква в Куртя де Арджеш е имало надпис (днес заличен) в нейна памет. Интересното е, че неизвестният автор е вложил в него и порицание към „еврейката“!

„Историите“ на двете владетелки, които разказахме накратко, са още едно свидетелство както за така тачените от предците ни сакрални реликви и светителски култове, така и за „живия живот“, изпълнен не само с възвишени, но и с напълно „земни“ емоции…

Звънар” публикува статиите от поредицата с ексклузивните права, предоставени от автора.