Автори: Орлин Събев, Дженгиз Йолджу
Научни редактори: проф. Пламен Митев, д‐р Милена Тодоракова, доц. Християн Атанасов
Преследването на Левски и революционерите: нови османски документи (София, 2020 г., 228 стр.) включва български превод заедно с транслитерация и факсимилета на 36 архивни документа, съхранявани в Османския архив в Истанбул, Турция. Всички те включват кореспонденция между местните и централните османски власти във връзка с усилията им да предотвратят метежната дейност на Българския революционен централен комитет в Букурещ и Вътрешната революционна организация в България, ръководена от Васил Левски. Документите са от януари 1872 г. до март 1874 г. и разкриват, че османското правителство е било подробно информирано за революционната дейност в българските земи чак през септември 1872 г. По тематика документите могат да бъдат разделени на следните групи: 1) документи, разкриващи информация за лицата, участвали в революционната организация, и за мерките, предприети от османските власти за тяхното разкриване и залавяне; 2) документи, свързани със създаването на специална съдебна комисия за провеждане на съдебните процеси срещу задържаните и преследвани в София революционери; 3) документи за смъртните присъди на революционните водачи Васил Левски и Димитър Общи; 4) документи за издигане в кариерата и награждаване на османски чиновници за заслугите им в преследването на функционерите на организацията; 5) документи, свързани с възстановяването на парични средства, изразходвани за разкриване и задържане на тези длъжностни лица.
Извадка: Османските извори заемат съществено място в историографията,посветена на петте столетия султанско управление в българските земи. Това обуславя както изследователя, така и обществения интерес към ценната информация в тях. В отговор на тази потребност вече няколко поколения български османисти публикуват корпуси от преводи и анотации на такива извори, голяма част от тях архивни османски документи. Особено важна е документацията, отнасяща се донационалноосвободителното движение, по‐специално Васил Левски и съдебния процес срещу него и сподвижниците му. Тя служи за основа на задълбочени научни изследвания. Най-ранните преводи на такива документи са направени и публикувани частично в началнитедесетилетия на ХХ век от Диаманди Ихчиев, Васил Шанов, ВладимирТодоров Хиндалов и Панчо Дорев. Те превеждат архивни материали,които се съхраняват както в Ориенталския отдел на Националнатабиблиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), така и в Османския ар‐хив в Истанбул, издирени от Вл. Хиндалов и П. Дорев по време на служебните им командировки. През този първи етап са открити ценни документи за Левски и Вътрешната революционна организация (ВРО), между които и преписи на протоколите от следствието и съдебния процес, съхранявани в НБКМ. Преведени са от Вл. Хиндалов и публикувани през 1946 г. Скоро след това, през 1952 г., те са преиздадени (с преценени пре‐води и допълнения) под редакцията на проф. Александър Бурмов и впревод от Борис Недков, Васил Шанов и Петър Миятев.След като документален сборник от 1952 г. търпи няколко фототипни издания, през 2007 г. под редакцията на проф. Дойно Дойнови проф. Огняна Маждракова‐Чавдарова излиза от печат общ корпус с всички публикувани по‐рано османски документи, дипломатическидоклади и домашни извори, отнасящи се до разследването на обира нахазната в прохода Арабаконак и съдебния процес срещу неговия из‐вършители, Васил срещу Левски идруги комитетски действия. В продължение на близо 70 години, след 50‐те години на ХХ векдопреди две години, с малки изключения, не са публикувани другипревежда на османски документи по темата. Причината е, че от еднастрана в нашите архиви не са намерени нови документи, а от друга, в периода на Студената война достъпът до българските изследователидо турските архиви е силно органичен. Освен това, заради обичайнобавния и дълъг процес на обработка на архивните единици в Османския архив в Истанбул, последната в последната година се открива възможност за работа с някои колекции, в които има неизползвани досега документи. За отбелязване е, че през тези десетилетия липсват публикации по темата и от турски колеги. Настъпилият по обективни причини застой е прекъснат в края на 2018 и началото на 2019 г., когато по едно и също време се появяват три публикации на неизвестни до този момент документи от Османския архив в Истанбул, отнасящи се за Левски, БРЦК и съдебния процес. Автори на две от тях са Дора Чаушева и Виктор Комбов, а трета-та е на турския колега Дженгиз Йолджу. Публикациите на Д. Чаушева и В. Комбов са обединени в общото издание през 2020 г. и освен това превежда на документи от една архивна единица. Нейно дигитално копие е донесено от В. Комбов. Тя включва общо 16 документа. Еди-надесет от тях са на османотурски език, като девет са разчетени отдоц. Стефан Андреев и преведени от проф. Иван Добрев. Другите до‐документи са конфискувани комитетски книги и неизвестен досега ва‐риант на портретна снимка на Васил Левски, по която е издирван отосманските власти. На гърба на снимката има кратък османотурски текст с описание на физическите особености, възраст и месторождение. Във въпросните публикации Д. Чаушева и В. Комбов обнародват запърви път в България тази снимка, както и моят превод на текста върху нейния гръб. Дж. Йолджу също прилага факсимиле на снимката странслитерация на латиница на текста. Той прилага в транслитериран вариант и протоколите от разпитите на Левски, съхранявани в НБКМ, както и телеграмата от председателя на специалната съдебно‐следствена комисия в София Али Саиб паша, изложението от великия везир и султанския указ, отнасящи се за смъртната присъда на Левски, се съхраняват в Османския архив в Истанбул. От този архив Виктор Комбов получава дигитално копие наоще няколко архивни единици. Същевременно турският колега доц. Ашкън Коюнджу предоставя дигитално копие и на други документи от Истанбулския архив. Настоящият сборник включва мой превод именно на тези копия, осигурени от В. Комбов и А. Коюнджу. Доку-ментите са общо 36 и с включване в 19 архивни единици от фондовете и колекциите: „Велико везирство – Канцелария за важни дела “Султански укази – България“, „Султански укази – Министерски съветеринар“ и „Султански укази – Вътрешни дела“. Самото наименование на колекциите е достатъчно показателно за важното значение на тези документи, а по‐специално колекцията „Султански укази – България“ е достъпна за изследователите едва отскоро и не присъства в издадените досега указатели на архива. Благодарение на осигурения вече достъпът до тази колекция може да бъде идентифициран и сигнатурата на няколко важни османски документа като например султанските укази за потвърждаване на смъртните присъди на Васил Левски и Димитър Общи, чиито текстове са преведени на български език още от първото поколение български преводачи на османски извори след Освобождението, но без да посочените тези сигнатури и архивните колекции, към които принадлежат.