Вчера празнувахме Коледа и раждането на Богочовека. От днес започват поганните дни и така чак до Водица (Йордановден) ще властват злите сили. До духовното прераждане на Христос чрез кръщенето.
Но българските обичаи, предавани от коледарите и Старците, пазят традиция отпреди Исус.
Традиции, в които ранната църква влиза, като в стара дреха и я изпълва с ново съдържание, пренебрегвайки историческия факт, че рождението на Спасителя може да е само в един кратък срок между края на март и април. Предпочетен е метафизически символ на раждащото се слънце (зимното слънцестоене), което има своята предистория. Българите сме единствения народ, запазил следи от този древен култ, изповядван от траките, а вероятно и в халколитната култура, която поставя начало на европейската цивилизация. Много по-древен от елинските свидетелства, с които опитват да го сравняват.
Роденият от Великата майка син ще бъде убит от злите сили (титаните) и ще възкръсне с десетки древни имена – Дионис, Сабазий, Загрей… Не просто бог на виното и веселието, както го приемат повърхностно непосветените в мистериите римляни и гърци, но бог победител на Смъртта. Син и съпруг на Великата Майка, баща на живота. Това не е късния Митра, както някои историци се опитват да ни убедят, а Адонис, разкъсан от глигана (скверно животно) и не случайно единствено на този ден е допустимо ритуалната храна да е свинско.
Коледуването за предците ни е инициациония обред за приемане на юношите в света на мъжете и залог за обновяващия се земеделски свят. С всеки удар на криваците по Земята и заклинание „да бъде“, те осъществяват акта на магичното й оплождане. Същият от днес ще разиграват Стареца и жена му по един профанен начин, но само защото са „мръсни дни“, властват караконжули и буганци, а духовното и плътското ще са трагично разединени още няколко дни. Трябва да ги съедини човекът, осъзнал божествената си природа. Всички известни богове на траките са исторически личности – Дионис, завоювал преди Александър земите до Индия, Загрей, учителят на Питагор за бесмъртието, Орфей, друг победител на смъртта. Те са Хероси – богочовеци, а херос/герой може да бъде всеки. На това ни учи езическата Коледа.
Искрен Веселинов