Тестове, извършени върху останките на млад комунист, който призна за палеж, който се оказа дар за Хитлер, е подзаглавието на Guardian.
Когато пламъците обгръщат парламента на Германия вечерта на 27 февруари 1933 г., шест дни преди националните избори, това е политически подарък за Адолф Хитлер , наскоро назначения канцлер. Палежът на Райхстага от „вътрешен враг“ осигури преизбирането му и му даде претекст да грабне диктаторските правомощия, за които жадуваше.
Дали този подарък е попаднал в скута на нацисткия лидер случайно или е бил поставен там чрез тайна операция под фалшив флаг оттогава е предмет на горчиви исторически спорове. Сега, 90 години по-късно, тялото на младия комунист, когото историците традиционно смятат за единствения извършител на атентата, е ексхумирано с надеждата да се намери окончателен отговор.
Говорител на Paul Benndorf Society, организация за наследство, поддържаща гробищата в Лайпциг, каза пред Guardian, че е ръководила ексхумацията през януари на тяло, което оттогава е идентифицирано „без съмнение“ като принадлежащо на Маринус ван дер Любе, холандския комунист, който призна за нападението в съда и е осъден на смърт, на 24 години.
В процеса българският комунист Георги Димитров е оправдан и изтеглен в СССР, заедно с другарите му Васил Танев и Благой Попов, след като българското правителство отказва да ги приеме като български граждани.
Основната цел на ексхумацията беше да се установи, че Ван дер Любе наистина е погребан в немаркирания гроб на Южното гробище в Лайпциг и да се отбележи по подходящ начин, каза председателят на обществото Алфред Ото Пол. Той обаче потвърди, че патолог също изследва останките за следи от токсини.
Апатичният външен вид на Ван дер Любе по време на процеса подхранва последователни спекулации, че той е бил дрогиран, или за да улесни истинското признание, или за да гарантира мълчанието си относно възможните съзаговорници. Някои се надяват, че докладът от патологията, който трябва да бъде представен следващия месец, би могъл да даде поне някои косвени доказателства, че младият зидар е бил просто марионетка.
Сред историците привържениците на теорията за нацисткия заговор остават малцинство, макар и нараснало през последните години. Установеният консенсус се поддържа около хипотезата за един извършител от 60-те години на миналия век, когато Фриц Тобиас, бивш офицер от разузнаването и член на социалдемократите, публикува книга, която представя пожара в Райхстага като „сляп шанс, грешка“, която „отприщи революция“ ”.
Изследванията му бяха одобрени от поредица уважавани академици, включително Ричард Дж. Евънс , бивш регионален професор по история в Кеймбриджкия университет, който през 2014 г. отхвърли идеята за нацисткия заговор като „теория на конспирацията“.
Тобиас и поддръжниците му имаха два силни аргумента в своя полза. От една страна, докладите от това време предполагат, че ръководството на нацистката партия е било толкова изненадано от новината за пожара, колкото и други тази вечер, и дори ужасено, че атаката е началото на комунистическо въстание.
Второ, Ван дер Любе призна. 24-годишният младеж, извършил три леки опита за палеж два дни преди това, беше единственият човек, арестуван в горящия Райхстаг, и твърдеше многократно до екзекуцията си с гилотина на 10 януари 1934 г., че само той е подпалил огъня вдъхновяват работниците да въстанат „срещу капиталистическото управление и фашисткото завземане на властта“.
Използването на фалшиви документи в доклади, в които се твърди, че разкриват пожара в Райхстага като таен нацистки заговор, допълнително засили подкрепата за тезата за самотния подпалвач.
Но как Ван дер Любе с тежки увреждания на зрението, който нямаше никакви вътрешни познания за оформлението на Райхстага и само няколко основни въглищни запалки на свое разположение, успя да остави цялата пленарна зала в тлеещи руини, продължава да озадачава учени и историци .
Преди десетилетие американският професор по история, Бенджамин Картър Хет, откри писмо от съдебен химик, в което се посочва, че пожарът в Райхстага е бил „старателно подготвен палеж с течен ускорител“, който Тобиас е видял, но е пропуснал да спомене в своята забележителна книга.
„Що се отнася до въпроса дали Маринус ван дер Любе е могъл да извърши палежа сам, доказателствата са огромни“, каза Картър Хет пред Guardian. „Няма начин той да е подпалил пленарната зала в рамките на 15-20 минути, с които разполага. Щеше да има нужда от въглеводороден ускорител.