снимки: Св. Синод
Днес в София 138 делегати на Църковния избирателен събор избират четвъртия български следосвобожденски Патриарх измежду Врачанския митрополит Григорий, Ловчанския митрополит Гавриил и Видинския митрополит Даниил.
„Звънар” предлага на вашето внимания информация от сайта на Светия Синод за инсигниите (символите) на патриаршеското достойнство или знаците на духовната власт на българския Патриарх.
За разлика от останалите митрополити от Светия Синод на БПЦ, които носят две отличия – енголпие и нагръден кръст, Българският патриарх, носи на гърдите си три отличия за патриаршеското си достойнство – св. Кръст и два енголпиона – с Христос Вседържител и с Пресвета Богородица.

Всеки вярващ, когато застане в църква пред светия олтар, вижда на иконостасната стена от едната страна образа на Господ Иисус Христос, от другата – на Пресвета Богородица, а над Царските двери – спасителното Разпятие.
Като предстоятел на Поместна православна църква патриархът е този, който постоянно предстои пред Бога за поверения му народ. Затова и само църковните предстоятели носят три отличия – две енголпия и нагръден кръст.
Веднага след проведения избор новоизбраният ни Патриарх, като архиерей, сам си слага енголпието с образа на Христос и св. Кръст, но в момента на Патриаршеската интронизацията тържествено му се слага третото отличие – енголпието с лика на Пресвета Богородица (панагия).
Предстоятелят носи трите инсигнии заедно само когато възглавява богослужебно чинопоследование. Извън литургичните богослужби е само с едно от тях.
Енголпията за интронизацията на Негово Светейшество новоизбраният патриарх на БПЦ-БП ще са същите, които са връчени на Българският патриарх Максим – 04 юли 1971 г. – вторият ни патриарх след възстановяването на Българската патриаршия 1953 г.
Зелената патриаршеска мантия

Тя символизира всичко, което и една архиерейска мантия: източващите от архиерея, като отобраз Христов, едемските реки Тигър и Ефрат в Рая, които символно са извезани по гърба на мантията и др. Като пастирско наметало тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.
Защо е зелена? За да се отличава от червените мантии на Константинополските патриарси подарявани им от Византийските императори. Зелени са били мантиите и на Преславсите ни предстоятели, традицията се е съхранила и при преместването на престола в Дръстър, Сердика, Преспа и Охрид.
В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.
Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква. А влиянието на БПЦ сред славяните е оказало такава роля, че предстоятелите на всички славяноезични църкви носят зелени мантии – Сръбска, Руска, Полска и Чешка църкви, вкл. и Грузинската. Така зеленото става символ на патриаршеското достойнство в слявяноезичните църкви.
В деня на Интронизацията, новоизбраният български патриарх ще бъде и със зелен епатрихил и омофор, специално ушити за тържественото събитие.
Бялата епанокалимавка
Тя символизира не само духовната чистота на личността, а най-вече чистотата на православната вяра и нейната непорочност, за които предстоятелят трябва да съблюдава и които да провокират у него стремеж към лична чистота и благочестие на повереното му паство.
Традицията на бялото покривало на главата идва от исихазма. Според преданието на Църквата, такова бяло було е подарено на св. Патриарх Евтимий Търновски при ръкоположението му от Константинополския патриарх св. Калист в Константинополската „Св. София“.
Бялата епанокалимавка става традиционна сред славяноезичните църкви.
При българските предстоятели от ново време, тя е въведена от блаженейшия екзарх Стефан.
Патриаршеският жезъл
Патриаршеският жезъл не е различен от епископския. Молитвата при връчването му е идентична с тази при епископската хиротония и напомня за разцъфтелия се жезъл на Аарон, който се е съхранявал в Ковчега на завета.
Жезълът, който ще бъде връчен на новоизбрания Български патриарх е жезълът на Българския патриарх Кирил, първият след възстановяването на Българската патриаршия 1953г.

