днес
Начало » От мрежата » Интересни артефакти са открити при подводна експедиция на изчезнал остров край устието на Камчия

Интересни артефакти са открити при подводна експедиция на изчезнал остров край устието на Камчия

акваторията северно от устието на р Камчия

снимки: НИМ

Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов проведе на два етапа през месеците септември и ноември тази година подводни издирвания северно от устието на р. Камчия, пише „Десант“.

DCIM100GOPROGOPR1282 JPG
Те бяха реализирани в рамките на проекта „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)“, финансиран от Националния исторически музей (НИМ) и Министерство на културата.

В неговите рамки между устието на р. Камчия и нос Палецаса извършени и геофизични изследвания от инж. Кирил Велковски сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА).

Акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на Северното българско Черноморие. Ето защо по предложение на директора на ЦПА д-р Найден Прахов НИМ започва там целенасочени проучвания.

Въпреки лошите метеорологични условия, екипът на проф. Христов постига голяма част от набелязаните цели в научната програма на експедицията. Първата находка на водолазите е оловен слитък, който според ръководителя на проучванията е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол.

античен слитък от калай

По прилика с открити слитъци в Римска Британия предмета се датира за II-IV век.

Историците напомнят, че Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около III век, тъй като много испански калаени мини са изчерпани. Корнуол запазва значението си като източник на калай през средновековието и през съвременния период.

Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка. Тежи 5,35 кг и според извършените лабораторни изследвания в НИМ включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя работилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.

Друг изключително рядък предмет, будещ учудване за археолозите, е каменен ритуален съд, наречен от древните гърци περιρραντήριον. Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. И този предмет е първия излязъл под вода по нашето Черноморие.

DCIM100GOPROGOPR0203 JPG
изваждането на ритуалния съд

Изключително рядък е и на сушата. Дали каменни предмет попада в близост до устието на р. Камчия от потънал кораб, или е бил на място в пределите на крайморско светилище остава загадка. Но не е случайно, че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци.

При подводните проучвания са открити цели и фрагментирани амфори, железни котви от различни исторически периоди.

Важна находка е и локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време и търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.

DCIM100GOPROGOPR1258 JPG
желязно оръдие от Османския период

Според ръководителя на експедицията изключително успешни са проведените геофизични проучвания от инж. Кирил Велковски с апаратура, предоставена от ЦПА специално за експедицията на НИМ.

Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнствен остров в близост до самото устие на р. Камчия. Този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
островът пред устието на р. Камчия, изобразен върху карта от XVIII век

Всъщност в повечето карти от XIII до XVII в. голямо впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или пък са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология във Варна обясняват, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Това е Корсунската регресия, наречена така по името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, дн. Севастопол, Украйна). Очевидно през този период бреговата линия е била различна от съвременната и напълно очаквано е да е имало по-малки или по-големи острови, които днес не съществуват, но да са били от значение за средновековните навигатори (места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и пр.).

Изглежда такъв е случаят и с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари „Камчийския камък“. Той представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520, на дължина 870 метра. Най-високата му част се издига до дълбочина 4-5 метра, като има отделни камъни, засечени в записите на странично сканиращия сонар, които се издигат до 3 метра дълбочина.

От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал и в последната си фаза на абразия е поддържал отделни камъни, стърчали над водната повърхност в зоната на най-високата си част. Данни за наличие на такъв са описани в различни извори в не особено далечното минало.

Подводните проучвания на Националния исторически музей ще продължат е през следващата година. НИМ планира за закупи нова екипировка за своя екип и с тясно сътрудничество с колегите от Центъра за подобна археология към Министерство на културата да даде своя принос в проучването и опазването на подводното археологическо богатство на страната.

Екипът на експедицията

екипът на експедицията

Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет Кънектикът, департамент антропология).

В екипа се включиха: Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов – картограф и геодезист, Тенчо Тенев – управител на Общински водолазен център – Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), както и професионални водолази, приятели на най-големия в страната ни музей.

източник:https://www.desant.net/show-news/60641?fbclid=IwAR0nqAyS2mgojS5ytYNCJQHdMvJG3qhhlR-0blLYlO3oImwSFBllvH91Olk