Внесените изменения в Изборния кодекс, които отново отварят вратата за масово организирано гласуване от турската държава на нейна територия и то в деня на срещата Радев-Ердоган буди тревога, че това е част от задкулисна договорка. Стара тема, за която съм писал много и публикувам един от текстовете си, намерил място в книгата ми „Национализмът – третия път“:
„Основен източник на порочен изборен резултат беше и си остава гласуването в чужбина. С основен източник – Турция. Страна, която не признава в конституцията си двойното гражданство, за която един неин поданик може да е само турчин, се оказа гъвкава по отношение българските изселници, просто защото виждаше в това шанс да влияе на вътрешната политика на България. Последната голяма изселническа вълна беше след Възродителния процес, година 1989. Над 300 хиляди български турци потърсиха убежище в югоизточната ни съседка. Част от тях се върнаха, други заминаха след промените. Като цяло никой не знае точния брой български граждани там. Мнозина умряха, но поради липса обмен на информация за такива обстоятелства, се твърди,че в родината ни все още са документално живи, а някои още получават и пенсии. Самият изборен процес в Турция също е скандално опорочен – едни и същи хора се развеждат от секция на секция и гласуват многократно, след като са им попълнили декларация точно за обратното. Мнозина от тези хора не знаят български дори говоримо и в разрез със закона получават в секциите инструкции как да гласуват на турски. Впрочем “изборният конвейер” е дотолкова усъвършенстван или измамите са така нагли, че в една секция съумяваха да гласуват по над 2000 човека. Турската държава и изселническите организации са основния двигател на този процес, в който виждат неизменен шанс да продължат намесата във вътрешните ни дела. И това особено ясно се видя, когато Ердоган прехвърли тези гласове към новите си любимци от ДОСТ през 2017 г. Иначе абсолютния рекорд принадлежи на ДПС през 2009 ДПС – 88000 гласа.
Но проблемът има не само цифрово изражение. Гласуването е право, с което се превръщаш в част от общата воля на нацията за бъдещето и развитие. Все пак основната цел на едно управление е да преразпредели оскъдните ресурси, така че да постигне целите, с които е спечелило. Ако те вълнуват социалните плащания, подкрепяш представители, които ще искат тяхното увеличаване, ако ти е приоритет спорта – такива, които ще инвестират в него и т.н. Няма как всички добри идеи да се случват едновременно. Но каква воля упражнява някой, който завинаги е откъснал съдбата си от българската държава и се идентифицира напълно с друга?! Та голяма част от изселниците ни, пазейки спомена от Възродителния процес и унизителното си заминаване, дори ненавиждат страната ни. Гласуват за ДПС за да накажат нас, българите. Гласуват за разединение, за сепаратизъм, за турски контрол над българската политика. Това нормално ли е?!
Впрочем, нека се абстрахираме от Турция, има ли изобщо морално основание масовото гласуване в чужбина от хора, които не виждат своето бъдеще в България?! Защо трябва да налагат курс на управление, чиито последици ще изтърпят, живеещите в тук – все едно от етническия им произход? Съществува и една правна неуредица – българския изборен закон важи само на наша територия. Всички негови предписания, за чието неспазване има и санкции, са само пожелателни в хилядите секции по магазини, кафенета и културни клубове зад граница. Абсолютно и непоклатимо съм убеден, че тази изборна вакханалия трябва да бъде прекратена и на морално и на правно основание и това ще увеличи смисъла и тежестта на гласуването в Родината.“
Силно се надявам Радев да не повтаря Борисов със странните му и чести „жълтопаветни“ залитания в политиката. Те винаги са носели беди.
Искрен Веселинов