Автор: Борис Ячев
Когато кротко и търпеливо се редят на опашките за бългaрски паспорти у нас?
Или когато агресивно хулят България, пребиват хората с българско съзнание и нападат с брадви и куршуми клубовете ни в Охрид?
Публична тайна е, че първите няколко хиляди македонци сдобили се с български паспорти през 2007 г.бяха синовете и дъщерите на служителите в,, „Управа за Безбедност и Контраразузнаванье“ / УБК/- македонската Държавна Сигурност.
Първите месеци след приемането на България в ЕС, не можеше да се разминеш от тях пред Агенцията за българите в чужбина в София-висяха там на тълпи.
На тези ,,отрочета „на македонските служби българските паспорти им трябваха за безпроблемно пътуване в Европа-да учат и работят там.
Истинските -по дух и съзнание-българи от Македония дойдоха по-късно.
Днес наследниците на ченгетaта от УБК гордо шетат из Европа, срамежливо представяйки българските си паспорти на границите.
А техните бащи злобно преследват всичко българско в Македония арестуват, уволняват, пребиват.
Та, кога са искрени македонците?
И защо ли си мисля,че поне половината от тези, които сега се надъхват да блокират с трактори българските автобуси за честванията за Гоце Делчев в Македония, като нищо имат български паспорти-я в задния джоб, я скрит у дома,в долапа-за всеки случай, за пред Европа.
Та затова и питам-кога са искрени македонците?
Пред Европа ли,когато се правят на жертви на ,, бугарските окупатори“, или когато крадат историята, културата, езика и героите ни.
И докога Европа ще ги чака да се реформират?
И ще се реформират ли?
Защото излиза, че македонците много искат да се реформират!
Искат, ама нямат желание!