днес
Начало » Коментари » Консерватизмът не е революция, нито реванш

Консерватизмът не е революция, нито реванш

IvanIvanov scaled

Автор: Иван Иванов

Редно е, като хора ратуващи над политическите, историческите, моралните и икономическите принципи на консерватизма, да бъдем в състояние да обясним и обосновем необходимостта от подобни възгледи в нашата съвременност. Затова аз, без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам да изложа идеологията на съвременния консерватизъм.

В исторически план, след Френската революция и решенията на Виенския конгрес в политическата философия на т.н. Свещен съюз за първи път се формира това понятие, като защита на традиционните ценности от епохата на Просвещението преди Революцията. Като историческа и държавна практика консерватизмът е търпял развитие, но като същност си остава политико-икономически противовес на либерализма и социализма.

В морален, политически и икономически план консерватизмът е далече от всякакъв вид диктатура, реваншизъм и революционни решения. Той е стожер на съхраняването и еволюционното продължение на обществени практики и ценности, доказано сработили и довели до обществена, културна, икономическа и политическа устойчивост. Неминуемо за всяка една нация, здравата устойчивост зависи от наложилите се с времето фактори, довели до положителни резултати в обществото. Основен и неотменим носител на морала е семейството. То е градивен материал за всички видове обществени отношения, от гражданско-икономически до държавно-политически. Съвременният консерватизъм не е противник на глобалните процеси, но не може да приеме диктатурата на либерално-социални експерименти. Пример: консерваторът не може да бъде съгласен с някои от постулатите на Истанбулската конвенция, свързани с разбиването на устоите на семейството и личността, както и налагането на мултикултурално общество. Според един от теоретиците на консерватизма, Едмънд Бърг, основна задача на тази идеология е противопоставянето на всякаква форма на радикализъм и налагането на „религия, морал и политика“. По мое мнение старите християн-демократически партии доказаха своята политическа неадекватност и аз бих заменил понятийността с морал, традиционни ценности, дясно икономическо и политическо развитие. Ако трябва да претендираме за коректна изчерпателност на определението, то Сергей Петров в книгата си „Консерватизъм – дефиниция, история, съвремие“ дава доста точно определение : „Консерватизмът е политическа философия, разчитаща на еволюционното развитие, запазване на традиционните ценности, йерархичност във всяка организационна структура, скептицизъм относно кардинални промени и експериментални идеи, неприкосновеност на частната собственост, а в повечето случаи и придържане към християнските ценности и морал.“

Без да влизам в историческите дебри на нашенската политика, считам че у нас по ред причини в рамките на вечно радикализирано общество, преживяващо войни и диктатури, социални експерименти с тежки последствия, консерватори в чистият им вид никога не са управлявали. Сегашното време, ни носи друга реалност. Имаме налице утвърдена демокрация, действаща икономика. Вярно, направени са много грешки, които ни поставиха на заден план в Европа. Това обаче не бива да ни спира неотклонно да прилагаме старите, утвърдени принципи:

 

  1. Човекът е религиозно същество, а религията е основата на гражданското общество. /Позволявам си да вметна, че дори и атеизмът е религия/
  2. Опитите за бързи и радикални промени (независимо от намеренията) разрушават обществени връзки. Постепенните реформи винаги са за предпочитане пред революционните.
  3. Основната цел на едно управление е осигуряването на ред и законност. Нейното постигане е немислимо без реализиране на принципите на върховенството на закона, правото и равенството на всички граждани пред законите.
  4. Редът и законността предхождат свободата. Няма свобода там, където няма ред и законност.
  5. В добре уреденото общество неизбежно съществуват йерархия, различия и водачество.
  6. Политическата власт трябва да бъде ограничена и да няма всеобхватни задачи. Тя трябва да осигурява условия за човешката дейност, а не да предписва нейното съдържание.
  7. Частната собственост е предпоставка за свободата и преследването на личното щастие.
  8. Социалното неравенство е неизбежно. Нещо повече – то е желателно, защото е резултат от човешката свобода. Всяка уравниловка ограничава човешката свобода, а често пъти и стимулите за действие.
  9. Пазарното стопанство е най-добрата икономическа среда за осъществяване на принципа на частната собственост като гарант за човешката свобода.
  10. Необходимост от адекватна защита на консервативните принципи.

Като практика е нужен: протекционизъм на националния капитал, контрол и пряко участие на държавата с цел ограничаване на олигархията и неконтролируемата експанзия на чуждестранни монополи, запазване на сегашното данъчно облагане, адекватни образователни форми свързани с обучаване в традиционната ценностна система, всякакви мерки за поощряване на семейството и увеличаване прираста на населението, създаване и подпомагане на дребната и средна предприемаческа дейност, особено свързана с традиционните производства и износа.

Консерватизмът нито е революция, нито реванш. Той е еволюционен модел и не включва „борба“. Животът не е тепих, а низ от дребни събития, които правят история. От нас зависи какво ще напишем в нея.