По теория и магическите практики, и краевековните, и краегодните утопии в някакъв смисъл са свързани с Надеждата. Надеждата, че следващият цикъл ще е по-добър, по успешен. Направо реинкарнация.
Но са свързани и със страха. Страх да не се разболееш, да не умреш, да не обеднееш, да не загубиш близки, да не дойдат турците (руснаците), от свършека на света. И си казваш: „Не сега, не сега!”
Свързани са и с гадания на трапези и с една празнична вакханалия, направо краесветовна. И с едни задръствания и апокалиптично пазаруване.
И с едно ограмно притеснение да не забият тик-тока, фейсбука, инстаграма.
Спомням си в края на 90-те години имаше едно огромно притеснение заради очаквания „Проблем 2000”. Даже имахме отговорник по проблема в правителството – Марио Тагарински, наричан Супер Марио. Той изглежда уплаши проблема, та и в новия век компютрите си работеха.
А може би имаме нужда да забравим, че ние отдавна сме спешените конници или яхваме второупотребните трошки на запада и изтока, или цял живот плащаме коли, по скъпи от апартаментите ни. И като че сме изцяло подменени, май…
Но весело посрещане и дерзайте!
Доброслав Иванов