Македонците няма да станат австрийци. Те си имат „език“, макар и създаден на основата на нашия западен диалект с примеси на малко букви и сръбска лексика със смешни падежи. Те са европейски езиков феномен и колкото и да отиват в Сан Клементе на 24 май, техните Кирил и Методий са Лазар Колишевски и Кръстьо(е) Мисирков. И докато нито един австриец, както и по-голямата част от жителите на Швейцария, не могат и да си помислят, че не говорят немски, то нашите братя са особено горди със своя „език“, създаден в края на Втората световна война. Отродените братя край Вардара трудно вече ще бъдат и българи в мнозинството си, най-малкото защото албанците в Северна Македония отдавна спечелиха войната в леглото. И не са виновни толкова те, колкото много патерналисти у нас и отсъствието на българска държавна стратегия по Македонския въпрос.
Нека направим бърз исторически преглед. След края на Първата световна война настъпва разкол, започнал с разцеплението на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО). Още по-рано, след Междусъюзническата война, започват и зверствата над нашите сънародници за асимилация от сръбските власти в т. нар. Вардарска бановина в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Тези събития карат Иван Вазов да напише стихотворението „Па шта си ти?“. Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче.
„Па шта си ти?“ – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
И един любопитен факт – след попадането на Вардарска Македония под сръбска власт първото нещо, което правят сърбите, освен да изгонят българските учители и свещеници, е да вкарат сръбските кафани с певачките и пачаврите, защото така деморализират местното население.
Борбите между върховисти и централисти, автономисти и федералисти и до днес са козове на македонизма. И тъй като българската държава, особено по времето на управлението на Стамболийски се сближава с Белград, мислейки, че ще може да се създаде Балканска федерация, се стига до организирането на български чети с основната задача да ликвидират водача на ВМРО Тодор Александров.
До второто и най-голямо българско предателство се стига на 1 август 1947 г. при управлението на марионетното правителство на Георги Димитров, което подписва с Йосип Броз Тито и официално са признати македонска нация и език, като още преди това – през 1946 година в Пиринска Македония българите насилствено са „преброени“ и записани в паспортите като македонци. И само разколът между Сталин и Тито и окончателното загробване на идеята за Балканска федерация, са причините, поради които не губим и Пиринския край. Но оста Москва – Белград действа много преди това срещу българския национален интерес. По време на Първата световна война на 10 декември 1917 г., тесният социалист Димитър Благоев взима думата в българския парламент и изрича тежките предателски думи: „Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“
Според теоретиците на македонизма потомци на Александър Македонски са основали най-старата славянска държава. Тя се наричала Славуния, а българите в нея били малка група завоеватели. От този конфликт покълнала македонската нация.
Македонската нация е потребна на Благоев за конструиране на утопичната Балканска федерация. Освен македонската в нея трябва да влязат добруджанската, тракийската и шопската нация. Името България е заличено.
Така че видно е кои са конструирали македонизма като доктрина, за да се сърдим само на отродените българи край Вардара.
В годините на късния социализъм Тодор Живков бе натоварил Дража Вълчева и най-вече одиозната Цола Драгойчева да противостоят на скопската пропаганда и апетитите на Югославия към Пиринския край. Но като изключим благоустрояването на Благоевград (така се казва и до днес по ирония на съдбата), оттатък границата отношението към българите си остана като към окупатори, фашисти, татари.
Но нека прескочим в края на миналия век и събитията след признаването на Македония за независима държава първо от България на 15. 01. 1992 г. Покойният президент Жельо Желев бе много горд от това, но си остана марксист. А ето какво каза бившият преподавател по марксистки икономически науки в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) Иван Костов вече като премиер на България: „Днес ние погребахме българския национализъм“ в изказване от парламентарната трибуна, след като бе гласувана Рамковата конвенция за малцинствата през 1999 г.
Не, не го погребахте вие, а някои от тези, които през последните 30 години се кичеха незаслужено с този етикет. И да, по време на сраженията с албанските сепаратисти предадохте старите танкове на македонците, а те после извършиха сделка с Тайван.
През последните 30 години държавата нямаше нищо общо с плахите опити за ребългаризация на Македония. Имаха писанията и предаванията на учени като покойния проф. Божидар Димитров, проф. Пламен Павлов и др. Имаха и мои приятели от някогашното ВМРО (преди да стане партия), които с риск от репресии пренасяха през границата български книги. Имаха български университети, които и днес обучават македонски студенти. Имаха дори съмнителни бизнесмени като убития банкер Емил Кюлев, които се опитаха да развиват бизнес в Македония, докато Белград и Атина вече сериозно бяха инвестирали там.
18 години продължи спорът на Македония с Гърция и македонците клекнаха всички на всички гръцки условия, за да им се отвори път за преговори с Европейския съюз. Отказаха се от Александър Македонски, махнаха „звездата на Вергина“ от червеното знаме и сложиха т.нар. вентилатор. България не постави условие за името, а трябваше, защото това е Вардарска Македония. Северна е и Благоевградска област.
Вие господа, български (не)държавници какво постигнахте като премахнахте т. нар. вето за присъединяване на Македония към ЕС, с приказките си за македонски космонавти, пускане на нерентабилна въздушна линия София – Скопие и прочее? Засилване на антибългарската истерия постигнахте. И с привиквания на посланници и дипломатически ноти нищо няма да стане. Няма да стане и с демонстрация на патернализъм и отделни чествания на подвига на Мара Бунева на брега на Вардар. С абсурда групите на Костадин Костадинов и Ангел Джамбазки да се изчакват, за да отдават отделно почит.
Заради ей това отделното, дележа и братоубийствата я има границата на запад.
И да, историята се повтаря като фарс, и така македонците няма да станат австрийци, камо ли българи.
Доброслав Иванов