За дълбоките и стародавни корени на мартеницата е изписано много, къде с догадки, къде по-сериозно, къде легендарно. Това, което си остава 100 % сигурно е, че тя си остава чисто българска традиция, макар че тя разбираемо е разпространена на много места в старото етническо българско землище – в някои части на днешните Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна. В последно време национални телевизии прокарваха внушение, че тази традиция е и румънска. В традициите на северната ни съседка на 1 март мъжете подаряват на жените украшения, на които са закачени преплетени бял и червен конец. Не бива да се забравя, че тези в тези земи до късно се пише на кирилица, което е видно от т. нар. от науката влахо – български грамоти, а и до днес в румънския език поне 25 % от корените на думите са български и няма как да не е така, след като земите на днешна Румъния са били част от Горно-дунавската територия на старата българска империя. А знайно е, че дори и когато населението на една територия остане в друга държава или бъде прогонено, или смени езика и вярата си, то последни си отиват и продължават да се предават традициите в празничната система.
Една от най-разпространените легенди у нас, адаптирана в редица народни песни, е известната история за дъщерята на Кубрат – Хуба асоциирана с Хуба(ва). Гълъб пренесъл бяло-червен конец до Аспарух като послание от пленената от хазарите Хуба и призналия властта им по-голям брат Баян /Батбаян/. Според легендата сетрата на Аспарух вързала на птицата бял конец като знак българските племена да се съберат, обаче имало нападение на хуните и конецът се обагрил с кръвта на Баян, но птицата стигнала до Аспарух и той с конницата се притекъл на помощ и там нейде около дунавския Онгъл се сложило началото на днешна България. Това, разбира се, е доста спорно, но кара днес немалко производители на мартеници да пришиват белия и червения конец към знака на династията Дуло.
Според някои хуманитаристи мартениците са били разпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. А последователите на Зороастър /Заратустра на Ницше/ ги видоизменили в обряда Кощи. По тези земи после били запазени единствено при Калашите живеещи близо до древната страната Бактрия, чиято принцеса Роксана някога заслепила Александър Велики. После мартениците били вързани с хайдутите и тяхното пролетно излизане по Балкана, а цялата тъмна предистория кара Стефан Веркович да вкара мартеницата в прословутата си мистификация „Веда Словена”.
Някои изтъкват като славянска традиция да се връзват ритуално с наричания боядисани прежди по дървета и храсти около извори и реки, но не е абсолютно доказано.
Познавам ентусиасти, които се опитаха да въведат мартеницата в метрополията Лондон, но и до ден днешен не съм чул да са успели, Китай обаче успя да се намести и сега заема широк дял от българския пазар.
Малко след „избухването“ на демокрацията у нас сините ястреби премахнаха омразния им червен цвят от мартеницата и носеха само синя прежда.
Но да видим как след всичките тези метаморфози традиционните Пижо и Пенда се превръщат в Батман, Спайдърмен и Барби или масовия десант на кича сред мартениците. Днес тези герои са разнообразени с миньони, герои от „Игра на калмари“, рибки балони и някои образи, които аз – човек от поколението на „Ум, белия делфин“ не мога да разпозная. Така обредът започва да съжителства с налаганата и от медиите масова култура в една странна симбиоза на традиция и комерсиалност като преминем през образите на фолкзвездите до футболните звезди, които вървят ръка за ръка. Носталгични настроения бяха довели до появата на ухиления образ на Тато, сранно съжителстващ с Че Гевара по мартениците, някак естествено много преди да стане премиер се появи и Бойко Борисов, но днес не е толкова популярен в мартеничарския свят. По-късно се появи и образът на родеещия се с дядо Коледа Осама бин Ладен, който впоследствие бе ликвидиран според официалната информация. Очаквахме сега да изникне полковник Муамар Кадафи и да превърне Баба Марта в Баба Муамарта / както се шегува един приятел/, но пък либийското величие бе ликвидирано едва ли не пред камерите. Сред мартениците имаше галерия образи от Трактора,
Хамстера и Октопода.
Мартеницата отразява и потребителските вкусове на нацията, както е забелязал нашият приятел Димитър Михов – Джеймс.
Издирвах мартеници с ликовете на Путин и Зеленски и бях крайно учуден, че никой предприемач от мартеничарската индустрия не ги бе курдисал по сергиите.
На всички Честита Баба Марта и да спи зло под камък!
Доброслав Иванов