Стоян Омарчевски е от онези визионери, които са мислили стратегически и са положили основите на съвременното българско образование. Това каза в Нова Загора министърът на образованието Красимир Вълчев, който заедно с кмета на общината Галя Захариева откри паметник на родения в Нова Загора Омарчевски – държавник, реформатор и минист ър на просвещението, предаде БТА.
Откриването е в Деня на народните будители, който е по инициатива именно на Стоян Омарчевски.
Монументът е изработен от бронз, висок е над два метра и е дело на скулптора Тодор Димитров и архитекта Николай Василев.
На церемонията присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, кметът на община Нова Загора Галя Захариева, директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, общественици, учители и граждани.
„Голяма радост е, че именно тук, в Нова Загора, отдаваме почит на човека, който обяви 1 ноември за празник на народните будители“, заяви в словото си министър Вълчев. Той подчерта, че българската история се крепи на два стълба – националното освобождение и духовността, която е съхранила народа през вековете. „Стоян Омарчевски е от онези визионери, които са мислили стратегически и са положили основите на съвременното българско образование – на задължителното основно обучение, на професионалното, специализираното и педагогическото образование. Той има своята ярка следа в историята на нашето образование и култура“, каза министър Вълчев.
Вълчев призова да се подкрепят съвременните будители – учителите, които ежедневно възпитават децата в знание и добродетел: „Ако искаме да живеем в по-добро и хармонично общество, трябва да подкрепяме хората на духовността. Не можем да бъдем будители, ако не утвърждаваме ценностите на образованието, патриотизма и човешките добродетели.“
Кметът на Нова Загора Галя Захариева определи деня като исторически за града и страната. „Днес откриваме паметник на един велик българин, родолюбец, визионер и национална гордост – Стоян Омарчевски. До този момент този бележит наш съгражданин не беше почетен никъде. Сега имаме паметник, чрез който ще пазим и предаваме паметта за него и за делото му“, заяви Захариева.
Тя припомни, че като министър на просвещението в периода 1920–1923 г. Омарчевски въвежда задължителното безплатно основно образование, строи над 1000 училища, освобождава учебниците и детската литература от данъци и разширява Софийския университет с нови факултети – медицински, ветеринарен, богословски и агрономически. По негово време се създават достъпни народни библиотеки, откриват се нови висши училища във Варна, Свищов и София. През 1922 г. по негово предложение 1 ноември е обявен за Ден на българските народни будители.
Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, който също присъства на събитието, припомни, че именно Омарчевски е автор на законопроекта за създаването на Алеята на бележитите българи в Борисовата градина в София и изрази надежда там да бъде поставен и негов бюст.
По време на церемонията бяха връчени първите плакети на името на Стоян Омарчевски. Сред носителите на първите отличия са министър Красимир Вълчев, директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, скулпторът и архитектът на паметника – Тодор Димитров и Николай Василев.
„Бюджетът никога не е достатъчен, но от моя гледна точка този бюджет е добър за образователната система на фона на цялостната бюджетна ситуация“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в Нова Загора.
Министърът коментира, че държавата се намира в „траен бюджетен дисбаланс“, който е резултат от поредица от решения за увеличение на различни разходи през последните години. „Последните години гласувахме много хубави неща – увеличение на заплати, пенсии, безплатни детски градини, безплатни учебници, повече средства за отбрана. Проблемът е, че когато ги съберем в една рамка, не излиза сметката“, посочи Вълчев.
Той допълни, че въпреки ограниченията, средствата за образование ще се увеличат с „една значителна сума“, която ще позволи повишаване на възнагражденията в сектора над средното увеличение за останалите бюджетни дейности.
„Не мога да дам конкретни параметри, тъй като в следващите дни и седмици ще договорим механизма на увеличение със синдикатите, директорите и ректорите. Министерството на финансите в момента прави последни промени, затова съм предпазлив да давам повече информация. Но това, което мога да потвърдя, е, че ще има увеличение на възнагражденията“, заяви министър Вълчев.
България може да стане център за развитие на изкуствения интелект, каза пред журналисти в Нова Загора министърът на образованието Красимир Вълчев. Той заяви, че предстоят промени в учебните програми по всички дисциплини, като акцент ще бъде поставен върху практическите умения и въвеждането на теми, свързани с изкуствения интелект.
„Ние сме отворили темата за учебните програми, в момента работим по всички дисциплини. Съвсем скоро ще пуснем документи за обсъждане в системата, които ще съдържат насоките за промяна. Имаме нужда да облекчим учебните програми, за да освободим време на учителите и учениците за формиране на умения и да префокусираме върху функционалността на знанията“, посочи министър Вълчев.
Той съобщи, че Министерството на образованието ще публикува документ с намеренията за развитие на системата през следващите две-три години. Част от тях предвиждат постоянна актуализация на учебните програми, за да се отрази динамичното развитие на технологиите и изкуствения интелект. „Не можем да чакаме по 10 или 15 години, както досега. Ще направим актуализация на учебните програми с теми, свързани с изкуствения интелект, още преди началото на учебната 2026/2027 година“, каза той.
По думите му, промените ще засегнат най-вече програмите по информационни технологии и компютърно моделиране, но и други предмети ще включат теми, свързани с изкуствения интелект. „Ще разработим собствен модел за образователната система, така че учителите и учениците да могат да го използват. Важно е изкуственият интелект да се ползва за формиране на умения, а не във вреда на тяхното развитие“, допълни министърът.
Вълчев подчерта, че целта е да се подготвят не само ползватели, а и създатели на технологии. „Трябва да подобрим резултатите по математика и природни науки, да възродим школите по математика и олимпийските отбори. Стартирахме програма за инвестиции в тези школи, защото много от преподавателите, които подготвят най-добрите ученици, се пенсионират“, каза той.
Министърът добави, че България има потенциал да се превърне в център за развитие на изкуствения интелект, ако успее да подготви повече деца с умения за програмиране и създаване на технологии. „Това го правят най-вече IT-гимназиите и математическите гимназии. Ако успеем да създадем добра екосистема и да привлечем младите хора да останат у нас, България може да бъде сред лидерите в тази област“, заяви Красимир Вълчев.
Имаме нужда да ограничим използването на мобилни телефони не само в училище, но и у дома – това е въпрос на здраве, възпитание и духовност, заяви още министърът.
Министърът коментира, че в подготвения законопроект за промени в образователната система са включени над 20 предложения, сред които и разширяване на забраната за използване на телефони в училище. „В момента вече има забрана за ползване на телефони в учебните часове, но тя ще обхване и междучасията, както и всички други дейности, провеждани в училищата“, каза Вълчев.
Той подчерта, че проблемът не се изчерпва с училищната среда. „Дори да ги забраним в училище, децата прекарват часове пред екраните у дома – и то най-често за необразователни цели. Това време има своята цена – пропуснато време за учене, спорт и развитие на умения“, отбеляза министърът и предупреди, че прекомерното стоене пред екрани има доказано вредно въздействие. „Уврежда мозъка, концентрацията, зрението, пречи на развитието на когнитивни и социални умения. Освен това съдържанието в социалните мрежи често е нарочно пристрастяващо и води до зависимости“, посочи той.
Вълчев призова родителите да ограничат използването на телефони у дома. „Едно от най-важните неща, които могат да направят, е да дадат книга на децата, да ги заведат в музей, а не в мол. Иначе ги възпитаваме в консуматорска култура. В Деня на народните будители трябва да говорим за духовност и ценности“, заяви той и съобщи, че на 20 ноември ще се проведе дискусия по темата за социалните мрежи и въздействието им върху децата.
На журналистически въпрос относно въвеждане на вероучението министърът уточни, че то не е задължително никъде в Европа, но България планира да разшири достъпа до предмета. „Религия има в българското образование от 1997 г. и ние предлагаме тя да бъде достъпна във всички училища. Освен това ще въведем нов учебен предмет – „Добродетели“, който ще възпитава децата в етични норми и човешки ценности. Религиозното обучение ще бъде един от алтернативните пътища за постигане на това възпитание“, обясни Вълчев.
Той допълни, че училището, родителите и църквата трябва да обединят усилия в тази посока. „Българските учители възпитават в национално самосъзнание, но ние трябва да възпитаваме децата и като добри хора, и като граждани. Това е основната мисия на образованието“, заяви министър Красимир Вълчев.