Олелията около „Лукой-Нефтохим“ след обявяването на санкциите „Тръмп“ не стихва. И би имало основание, защото без работеща рафинерия (няма какво да се лъжем въпреки всички бодри уверения на властта), следва катастрофа – в региона няма производствени мощности и логистика, които да ни позволят да я заменим, но… Всъщност те са безпочвени по две причини:
- Фигурата на особения управител, който държавата може да постави със свое решение и да ръководи оперативно бизнеса при заплаха за националната сигурност. Аз първи лансирах нуждата от подобна промяна през далечната 2021 г.и тя наистина се случи. Това би дало основани, като германците да поискаме изключение от САЩ, защото няма да допуснем приток на финансов ресурс към Путинова Русия.
- Обаче до горното едва ли ще се стигне след официалното съобщение от „Лукойл“, че продава бизнеса си зад граница. Такива съобщения се пускат, когато има и готови купувачи или поне потенциални. Неотдавна имаше подобна процедура, но никой не можа да отговори на финансовите очаквания на руснаците. Сега ще са доста по-сговорчиви. За мен най-вероятния купувач е казахстанската „Казмунайгаз“. Защо?
– Казахтан е в геополитическата орбита на Русия и политически по-благонадежден от Азербайджан например, където Турското и Американско влияние започва да доминира.
– Предвид горното сделката може да е „обратима“, тоест да се развали при определени условия и руснаците да си върнат собствеността, ако задухат благоприятни ветрове. В някакъв смисъл тя може да е фиктивна.
– Освен това казахстанския нефт е тежък, подобен на „Урал“, транспортира се до Новоросийск по съвместна тръба, а и би могъл да бъде миксиран с руски или предмет на бартер, така че „Лукойл“ да запази приходи от продажби.
– Казахите имат значителна мрежа за дистрибуция чрез бензиностанциите „Ромпетрол“.
Разбира се, възможен избор остават „Сокар“ в колаборация с турски холдинг и унгарската петролна компания. Последна дума ще има ДАНС и „мотивите“, които ще представят пред ръководния й фактор.
Трябва да сме наясно, че не подобна продажба създава огромен нов център на власт в държавата ни – първо икономически, но оттам и политически, от който ще зависи изпълнението на всеки следващ бюджет, социален заради работните места и пр.
Мечтая си за някоя голяма западна група, която се занимава с чист бизнес, но никоя от тях не е способна да вземе решение за такава мащабна инвестиция в рамките на седмици. Остава ДАНС и Правителството да избират между турски и задкулисни руски фактори.
Искрен Веселинов