В света не съществуват идеални изборни системи и законодателство, но един от най-уродливите фактори, които манипулират изборните резултати не само у нас, обаче са социологическите проучвания. Те са инструмент, който навежда избирателите как да гласуват за следваща удобна конфигурация в парламента, която да доведе до желаното от кукловодите управление. Няма безплатни проучвания. Често те се обявяват като платени от конкретна медия или за собствена сметка, което обикновено е опашата лъжа. Справка: изказването по Нова телевизия на Кольо Колев, който няма как да не знае истината, след като дълги години беше част от тази порочна система: „Изборите са скъпо удоволствие за всяка партия. Плаща се рекламно време, плаща се на такива като нас, говорещи глави, да говорят едно или друго. Без всяко съмнение, плаща се за социологически изследвания, ако щете. Плаща се рекламно време, плаща се за плакати. Всички тези неща струват страшно много пари. Едни плащат за неверен резултат, други плащат, за да разберат какво е положението. А трети въобще не се интересуват от резултатите – казват: абе, дай, сложи ни още 5% отгоре. Ти викаш: чакай, как ще ти сложа 5% отгоре?“
Агенциите обикновено са кръвно свързани с някоя медия или с НПО, роднински близко с някоя политическа формация. Те снижават или вдигат процентите на конкретни участници в изборите, според целите на кукловодите.
Агенциите често не са „засичали“ в проучванията си партии, които после са влизали или са били на ръба за влизане в парламента. Така през годините беше и с АТАКА, с НФСБ, с Величие и др.
Неведнъж съм казвал, че публикуването на социологическите проучвания по време на предизборната кампания трябва да бъде забранено от закона, защото самата кампания се обезмисля от огласяването на тези проценти, които мнозина избиратели схващат като реални прогнози и резултати.
Е, с какво купеният вот, който агенциите по принцип не „хващат“, е по-голяма злина от платената стъкмистика на самите агенции?
Затова: Не вярвайте на социологически проучвания!
Доброслав Иванов