За много важните отношения между родители и деца
„Звънар“ ви предлага поучението на отец Йоан Петров, предизвикало важна дискусия в социалната мрежа:
Често се случва хора, които с времето са се изградили като добри специалисти в своята професионална сфера или пък обществени личности (тук можем да включим и семействата на духовните лица), както и такива, които са познати с добро име в обществото, да не позволяват на своите деца да сбъркат и в най-малкото. Те вършат това не с цел да ги превърната в нравствени личности, а защото не биха им позволили да разбият мита, който са си създали, че са някакви свръх човеци. За съжаление това е тежко бреме за децата в такива семейства. Реално, бидейки заложници на своите собствени родители, те живеят не своя, а техния живот. В тази ситуация те получават сериозни травми, които понякога остават завинаги. Най-страшната от тях е омраза към самите себе си. Омразата иде, не защото са лоши, а защото, колкото и усилия да полагат никога не биха прескочили летвата, която им е поставена. Тези деца имат задачата да бъдат безгрешни. Цел, която никога не може да бъде постигната, от който и да е човек. Безгрешни хора няма и не може да има. Поради дълбокото си отчаяние, този тип деца абдикират от самите себе си. Проявяват агресия, като протест срещу своите родители. Употребяват дроги, за да избягат от този свят, в който няма любов за тях. Стават лесна плячка на всеки, който им обърне поне малко внимание. Движат се без посока, защото отказват да си поставят цели, които никога не биха постигнали.
Естествената среда на децата е онази топлина идеща от истинската любов. Не онази фалшивата човешка, а истинската, която иде от Бога. Децата искат да усетят опора и сигурност от своите родители. Искат да бъдат себе си, като уникални личности, а не плод на болни амбиции. Как да усетим детето си? Чрез любовта си към него. Така ние ще насочи всички свои сетива към него и ще улавяне всяко движение на душата му. Общуването не е толкова обмен на думи. Обшуването преди всичко е обмен на емоции и чувства. Нужно е у дома да има не само топлина и чистота, но преди всичко мир и спокойствие. Децата не опознават не околната среда, в която живеят възрастните, те опознават средата, която възрастните са създали за тях.
Децата в храма не могат да бъдат,, заковани“ на едно място. Те са изпълнени с огромна енергия. Естествената им фаза е да играят. Чрез играта те не просто се забавляват. Най-същественото, което правят чрез нея е да опознават света около себе си. Когато децата са спокойни на някое непознато място за тях те се държат като у дома си, което е нещо прекрасно. Още по-прекрасно е, когато се държат ествено в храма.