Сградата на музейна експозиция „Котленски възрожденци с Пантеон на Георги Ст. Раковски“ на площад „Възраждане“ в Котел е уникално място.
В центъра на Котел признателното поколение издигна внушителен белокаменен монумент – Пантеон на Раковски и музей на котленските възрожденци, открит на 10 октомври 1981 г. Широкото стълбище на Пантеона отвежда пред мраморен саркофаг, където намират покой котстните октанки на велик българин: записано е името и двете дати – Георги Стойков Раковски, 1821-1867 г.
Музейната експозиция се състои от четири зали, които са тематично обособени: “Будители”, “Просветители”, “Бунтовници” и “Революционери”.
Те запознават посетителя с родените и откърмени в Котел плеяда дейци, с огромен принос в триединната борба за национална просвета, църковна независимост и политическа свобода – епископ Софроний Врачански, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон.
Още Стефан Богориди, капитан Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски, д-р Васил Берон, Гаврил Кръстевич, Анастас Гранитски, ген. Иван Кишелски и много други, дали забележителен вклад в развитието на възрожденските процеси у нас и превърнали Котел в люлка на Българското възраждане.
Експонирани са: копие на Първия Софрониев препис на Паисиевата “История славяноболгарская” от 1765 г.; издаденият през 1806 г. сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие “Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний “Житие и страдание грешного Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; църковна утвар, икони и книжнина, свързана с разгърнатата през ХVІІІ в. продуктивна дейност на Котленската книжовно-просветна школа;
І-во, ІІІ-то и ІV-то издание на “Рибния буквар”
и ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон;
колекция от хайдушко оръжие;
лични вещи на Георги Раковски, ковчежето, в което са пренесени тленните му останки в родината,
както и негови трудове, сред които вестниците “Българска дневница”, “Дунавски лебед”, “Будъщност” и “Бранител”, първата революционна поема “Горски пътник”, първото българско историческо списание “Българска старина” и др.
Читателите на „звънар“ могат да се запознаят по-подробно във видеоканала от беседата на уредника Иван Стойчев Иванов: