За пореден път обръщам внимание на този днес забравен филм и неговите последни две минути. Ще го правя всяка година около честването на шипченските боеве, защото ме вбесява службашкия тепегьозлък на управляващи, управлявани и прогресивни Ентелегенти.
Паметникът на връх Свети Никола е открит тържествено на 26 август 1934-а и там се събират 300 000 души от всички краища на отечеството. Без автобуси, бързи коли и асфалтирани пътища. Има достатъчно снимки вече в нета, виждали сте ги.
Паметникът е открит от Цар Борис Трети. През следващите две-три години са открити паметникът на Хаджията в Сливен и на Левски в Карлово. Строят се още училища, болници и т. н. Това е при т. нар. „авторитарен режим“ на Царя.
Точно след 10 г. Червената армия обявява война на Царството и нахлува в страната, окупирайки я за три години. Обявена е република, а Съветите и Сталин изсмукват ресурси, стоки, храни и какво ли не от България, превръщайки я в санитарен кордон и икономически донор. Тази съветска политика, само в тези години, струва на „народната република“ близо 200 милиарда тогавашни лева.
С такива „братушки“ душмани ти не требат изобще…
А след още 10 г., за юбилея на „Второто освобождение“ е заснета тази пропагандна лента.
В нейните последни две минути, както напомням винаги, бронирани коли, танкове, катюши и арт. установки пъплят към върха. Там маршал Толбухин открива паметна плоча, закрепена о камъните на монумента, на която са изсечени стиховете от песента, с която завършва филмираната агитка.
Участват и бълг. актьори, виждат се за момент лицата на А. Карамитев, П. Карлуковски и др. Колкото да не е без хич.
Искам да кажа, че точно така се сглобява митът за „Второто освобождение“. Имам предвид начина, по който той е набиван силом в представите и възприятията на поколения българи. „Героите на Шипка“ , ако не бъркам, е прожектиран тогава и в Кан, 1954-55 година. И оттам иде бозата в главите на днешните пишман „патриоти“, които дерат ризи на Трети март пак на върха, без дори да знаят истинското му име.
Факт е също, че на стената на „Свети Александър Невски“, вдясно от официалния вход, десетилетия наред стоеше друга плоча, която именно твърдеше, че в Руско-турската война жертвите на „освободителите“ са 200 000!!! Плочата бе махната в началото на 1990-те, но тази мазна и безсрамна лъжа остана в общественото внимание и съзнание, а днес виждаме колко е трудно да се разбива този пропаганден гипс.
По-късно пък, след откриването на Бетонния кенеф на Бузлуджа, се оформя т. нар. „Музей Шипка – Бузлуджа“, което ми вдига жлъчката всеки пък, щом го чуя. Онзи ден образованите на Запад келеши, дето ще възстановяват Кенефа, си правиха „пърформанс“ край тази архитектурна аномалия, струваща на бълг. граждани 16 млн. лева по цени от 70-те и 80-те години. По официални данни. Не ми се смята по днешната стойност на парите, боли ме глава. За да се видят вътре мозайки с Благоев, Димитров и Т. Живков, а отсреща Маркс, Енгелс и Ленин. И едни хлапета с лесен живот и объркани понятия да купонясват край позорищата на някогашното ни унижение.
Ето така се кроят и наслагват в годините отровни митове, за които дигиталната ера стана манна небесна; интернет и соц медии си изградиха своя „реалност“ и „достоверност“, които нямат нищо общо с реалните факти и взаимовръзки. Но пък са тренди, вайръл и феймъс, ту мъч.
Даже възклицания от рода „Пуста дрянова, неокастрена“ нямат смисъл. Който не иска да чуе, никога няма да чуе. А който не иска да разбере, ще я кара по леснолинейката и ще плаща дан на своите илюзии, докато го убеждават, че за негово добро го „освобождават“ и грабят.
За пореден път, сега „прогресивно“…
Маргарит Абаджиев