На Парижките преговори през 1919г. единствено американският президент Уидроу Уилсън застава на страната на победената България.
Така се пресичат хищните намерения на съседите ни да си поделят страната ни!
Президентът на САЩ осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три части, акцентира страницата Българските Консерватори като се позовава на „Факти.бг“.
На този ден през 1918-та година американският президент Удроу Уилсън излага своите „14 точки“ за установяване на „траен и справедлив мир“ в Европа и в целия свят след Първата световна война. Основополагащи са принципите на равноправие при разрешаване на междудържавните спорове и суверенитет на народите, като водещи трябва да са историческото наследство, етническия характер и народността на населението в спорните територии. Това коментира във „Фейсбук“ Кристиян Шкварек.
Идеализмът на Уилсън се сблъсква челно с реалполитическото отношение на останалите членове на Антантата, които се опитват да прекроят следвоенния период по правото на силата. Уилсън влиза в редица остри противоречия със съюзниците по отношение на съдбата на победените народи, както и на онези народи и региони, освободени от разпадналите се империи.
На Парижките мирни преговори през 1919 г. единствено той от победителите в Първата световна война се застъпва за загубилата България. Така пресича мераците на Гърция, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и Румъния Царство България да бъде заличено като държава и поделена между тях. Въпросните им амбиции срещат одобрението на другите три държави победителки от Антантата – Франция, Великобритания и Италия. Президентът Уилсън заплашва, че ще напусне преговорите, ако държавата с вековни история и култура бъде затрита.
Още през лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, в който се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ. Населението от половин милион българи на Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич да се наричат „прави сърби“. Гърция пък проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че от 1913 г. областта вече е българска. През 1919 г. Атина решава да заграби цялото Беломорие, без да се съобрази, че землището е населено с етнически българи. Румъния, която през 1916 г. извършва погроми срещу българското население в Южна Добруджа, вече я е заграбила.
В такава обстановка през 1919 г. в парижкия замък Версай се срещат победителите от Антантата – Джордж Лойд – Великобритания, Виктор Емануел – Италия, Жорж Клемансо – Франция, и Томас Удроу Уилсън – САЩ. Воден от доктрина в международните отношения, която на конференцията ще бъде подигравателно наречена „доктрината на идеализма“, Уилсън осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето ѝ на три части. Президентът е безкомпромисен докрай, като заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. В крайна сметка територията на България е намалена, но значително по-малко от тази на другите загубили държави от Оста, както и невъобразимо по-малко от исканията на съседите ни за пълното ни заличаване от картата.
В следствие на всичко това Иван Вазов пише едно от последните с произведения:
УИЛСОНУ
Кат нов Христос оттатък океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край полага на враждата бясна
и че човек ще вижда брат в човека.
И ний, за правда дето ляхме кърви,
казахме си: „Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата!“ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И правда чакахме – дойде насилье,
любов ожидахме – срещна ни злоба
безжалостна – каквато не таил е
и самий пъкъл своята утроба!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига…
Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,
че писан договор „парче е книга!“
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел благороден.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя зов за мир оста безплоден!
Звучеше в твоя зов речта Христова,
но той кат нея бе осмян… забравен –
не бил готов светът за таз обнова,
не бил узрял духът за подвиг славен.
Празнува пак неправда и коварство,
венец от лаври носи пак лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И гледам пак море от мъки люти,
и плач, и стон из родните предели,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице едвам видели!
А стид? А свян? А съвест человешка –
нима са те потребни на юмрука?
И тоз мир безподобен? Гавра тежка
над разпнатий страдалец тука!
Ужасна бе войната, без пример е
в исторьята; но на кръвта ѝ петното
не е дотолкоз черно, както чер е
тоз срам, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
Иван Вазов