снимки: Велина Василева, кореспондент на БТА в Сливен
Копие на Калояновската гробница ще бъде експонирано в Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен. Това съобщи в интервю за БТА директорът на културния институт доц. д-р Николай Сираков.
Възстановката представя структурата и съдържанието на оригиналната гробница, открита през 1963 г. в село Калояново, област Сливен.
„Откриваме копие на Калояновската гробница, като сме се опитали да пресъздадем как е изглеждала при разкриването ѝ – гробната камера, тракийския аристократ, даровете и жертвания кон“, посочи Николай Сираков.
Оригиналната гробница е открита случайно в частен двор в началото на ноември 1963 г. от Иван Чакмаков, жител на село Калояново. Разкопките са извършени от екип на Археологическия институт при БАН под ръководството на научния сътрудник Мария Чичикова. Тя е единствената каменна гробница по средното течение на Тунджа.
Гробницата се състои от две преддверия и гробна камера. Датирана е от втората четвърт на IV век пр. Хр. Сред погребалните дарове са златен нагръдник с 22 златни пластини, фрагмент от бронзов шлем, железен лемеж, сребърни елементи от конска амуниция и червенофигурна керамика с изображения на Дионис и Аполон. В преддверието е открито погребано животно – кон, жертван като част от ритуала. При човешкото погребение е открит златен нагръдник и апликации. Археологическите находки свидетелстват за принадлежност на погребания към висшите социални слоеве на тракийското общество.
След проучванията, с цел съхранение, върху гробницата е изграден бетонен защитен кожух. По-късно възникват затруднения поради това, че гробницата се намира в частен имот. Опитите за отчуждаване не постигат резултат. По тази причина гробницата не е достъпна за посетители на място.
„Дълго време търсихме решение на проблема с имота. Впоследствие кандидатствахме по програма на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата и реализирахме идеята да пресъздадем гробницата в музейна среда,“ обясни доц. Сираков.
Копието е изградено по архивните чертежи и документация, изготвени от археолога Мария Чичикова. Наред с възстановката, в съседна витрина са изложени оригиналните находки, открити в гробницата. Костите на покойника и жертвания кон се съхраняват в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН в София.
Предвижда се и добавяне на мултимедийно съдържание, което ще представя историята на гробницата и хода на археологическите проучвания. Целта е да се осигури по-добра информираност и контекст за посетителите.
С възстановката на Калояновската гробница Регионалният исторически музей – Сливен цели да направи археологическото наследство по-достъпно за широката публика.
Международна научна конференция „Историческа памет и културно наследство“ ще се състои на 30 и 31 октомври в Сливен. Това каза още в интервюто за БТА доц. д-р Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“. Форумът е по повод 120 години от началото на музейното дело в града, като годишнината ще бъде отбелязана от музея съвместно с Художествената галерия „Димитър Добрович“.
В основата на днешната институционална памет стоят 20 картини на Димитър Добрович – първият български академичен художник, които постъпват в читалище „Зора“ още в началото на XX век. „От тях тръгва всичко – първо картините, после археологическите находки, след това постоянната експозиция. Оттам се оформя първият музей в Сливен“, разказа доц. Сираков. Впоследствие се обособяват две институции – исторически музей и галерия, които и до днес съхраняват културното наследство на града.
Централното събитие в програмата е международната научна конференция, която ще е част от програмата за празника на Сливен – Димитровден, и в навечерието на Деня на народните будители. „Цялата 2025 година е под знака на тази годишнина – започнахме с изложби, включително и открита на главната улица, която разказва за създаването на музея. Сега идва кулминацията“, каза Сираков.
По думите му това ще е най-мащабната научна конференция за годината в сферата на музейното и културното дело в България, с над 67 участници от страната и чужбина – включително гости от Украйна и САЩ. „Ще има две секции, посветени на възникването на първите сбирки и музейното дело в България, дарителството, нематериалното културно наследство, мястото на културните институции в образованието. Ще говорим и за проблемите пред опазването на културното наследство и за възможностите пред бъдещето“, допълни директорът.
Научен ръководител на форума е проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет. Сред участниците ще бъдат проф. Вера Бонева, проф. Светла Димитрова и д-р Аксиния Бутева от Министерството на културата.
Конференцията е посветена и на 95 години от рождението на сливенския историк Васил Дечев – личност, оставила ярка следа в историческите изследвания и музейното дело.
Доц. д-р Сираков ще изнесе доклад на тема „История на траколожките изследвания в община Сливен“, в който проследява археологическата дейност от първите разкопки на тракийски надгробни могили и селища до днес. „Ще спомена всички – и предшественици, и съвременни изследователи. Всички сме част от едно цяло. Не бих искал да откроя отделни имена, защото всички колеги през годините са дали своя принос. Всеки е важен“, подчерта той.
Годишнината ще бъде отбелязана и с тържествен концерт, на който ще бъдат връчени юбилейни плакети на бивши и настоящи служители на музея и галерията. „Идеята е да се съберем, да си спомним хубавите и трудните моменти, и най-вече да благодарим на хората, градили тези институции“, каза Сираков.
Юбилейната година е белязана и от важни археологически открития. „Сред тях е златна монета, открита при проучванията на късноантичната и средновековна крепост „Туида“. За първи път достигнахме пластове от II и IV век след Христа – нещо, което отваря нови хоризонти за изследвания“, посочи Сираков. Той припомни, че от лятото насам крепостта официално се управлява от музея, което е нова отговорност и възможност за развитие.
Музеят подготвя нови национални и международни научни проекти. „Работим активно – и с партньори от чужбина, и с Министерството на културата. В ход са и експозиционни планове, нови музейни атракции и образователни програми“, разкри директорът.
Особено силно се развива и музейната педагогика – с ежеседмични работилници за деца и летни занимания. „Почти всяка събота имаме деца, които се учат, забавляват и опознават историята. Това е безценно“, добави Сираков. Част от тези дейности също ще бъдат представени в рамките на конференцията.
„Без излишна скромност мога да кажа, че сме един от водещите музеи в България“, каза още доц. Д-р Николай Сираков. „Имаме силна научна група, очакваме нов доцент и докторска степен в екипа ни. Това ни утвърждава не само като културна, но и като научна институция. Ние не просто съхраняваме историята – ние я изследваме и предаваме напред.“
източник: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-sliven/983571-kopie-na-kaloyanovskata-grobnitsa-shte-bade-eksponirano-v-regionalniya-istoriche https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-sliven/983502-regionalniyat-istoricheski-muzey-v-sliven-otbelyazva-120-godini-s-nauchna-konfer