автор: Велина Василева
Осемнадесетата среща разговор, част от инициативата „Алеко днес“ на Българската телеграфна агенция, се състоя днес в Националния пресклуб на БТА в Сливен. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от дискусии в пресклубовете на БТА в цялата страна с модератор доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.
„Идеята е да говорим за Алеко максимално директно и честно“, каза при откриването на срещата доц. Ефтимов. По думите му Алеко Константинов е актуален и съвременен в много аспекти, които се обхващат в тези срещи – проблематиката, свързана с училището и необходимостта от присъствието му в учебния план, проблемите в съдебната система, пътеписите му и др. „Най-важната причина БТА да избере този български класик за първа голяма кампания е, че ние можем да говорим през Алеко и неговите герои за нас – съвременните българи и нашите проблеми“, посочи той.
Валентина Димитрова, председател на Дружеството на независимите български писатели в Сливен и бивш преподавател по БЕЛ, избра жанра фейлетонно стихотворение, за да пресъздаде по Алеков почин нашата съвременност. „Алеко и днес под фойерверки от истини върви, невероятните разкази за Бай Ганьо и компания продължи. Написа, че Ганьо от Европа се върна наежен и с маска, готов да зазида мисълта му в стоманена каска. Духът на нечестни избори, насилие, разврат, „кучета ги яли“, „бошлаф“ са за него идеалите – мечтае цял живот да си живее рахат – да го изберат я кмет, я депутат“, е началото на нейната творба, която ще бъде включена в специалния брой на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.
„Благодаря на БТА, че организира инициативата, защото такива дискусии за нашите класици и видни възрожденци и деятели от Следосвобожденска България са много полезни. Това, което прави БТА, е много ценно, хубаво е да се чуват мненията за проекциите на Алеко в съвременността.“ Това каза журналистът Доброслав Иванов, според когото, за да оценим морален стожер, като Алеко Константинов, трябва добре да го познаваме. По думите на Иванов, „Бай Ганьо“ е творба, която живее самостоятелен живот дълги години след убийството на автора. Той обаче изрази желание в съвременното българско училище да има учители, които да правят езика му достъпен за учениците, да го направят по-занимателен за днешните деца, които живеят с „ТикТок“ и интернет.
„Алеко е много добър журналист, който не се влияе от цензурата, автоцензурата и няма върху себе си лошото влияние на рутината“, каза още Доброслав Иванов, според когото това са най-страшните бичове, които „могат да превърнат журналиста в писарушка“. „Уникална лексика, самоирония и перо притежава Алеко Константинов“, обобщи той качествата му като журналист и общественик.
„Алеко се учи веднъж в седми клас, в десети и в единадесети – също по веднъж. Тази разпокъсаност на преподаване не е много удачна“, каза по време на срещата Стоян Стоянов, дългогодишен учител, понастоящем експерт в Регионалното управление на образованието (РУО)-Сливен. Според него съвременните деца имат доста чувствително и критическо ухо, а учителят не трябва да си позволява да създава негативно отношение у децата. Той разказа за отношението на децата от ромския етнос, на които е преподавал, към творбите на Алеко Константинов, техния коментар на текстове с поговорки.
„Най-ценното в тези дискусии ще бъде онова, което ще се каже за училището, за образованието“, категорична бе Веселина Седларска, журналист и писател. „Аз съм голям враг на българското образование“, заяви Седларска. „Смятам, че то е в изключително неправилна, покваряваща децата парадигма. Нашето образование е толкова зубраческо ориентирано, че децата в българското училище са подложени на огромни мъчения.“ Според нея децата трябва да се учат как, а не какво да мислят, да четат повече книги, за да може детето, четейки, да изважда от себе си онова, което вече има.
В края на разговора Веселина Седларска провокира събеседниците си с въпроса какво би станало, ако случаен куршум не бе взел живота на Алеко Константинов. „Интересно ми е дали би написал продължение на „Бай Ганьо“ в други времена, дали би станал депутат и прочие“, каза тя.
Участниците в дискусията коментираха още актуални теми, свързани с патриотите и лъжепатриотите, русофилството и русофобството, приликата на Бай Ганьо със съвременни български политици. Припомниха факти от живота на Алеко, неговите постижения и интензивен живот, неговата смърт по погрешка.
В края на срещата участниците в нея получиха покана да се включат със свои текстове от 160 думи за Алеко Константинов, които ще бъдат публикувани в специалния брой на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.
Видеозапис от срещата разговор на този линк: https://www.bta.bg/bg/pressclub/archive/17727