Не знаех как да озаглавя този коментарен пътепис или пътеписен коментар, но реших да го сложа в рубриката Завана на безпрецедентния сайт Звънар. Защото е гадно. Аз съм човек, който обича планината. В крайна сметка по-първите хора сме балканджии 😊 Последното ми пътуване по балканските пътища, къде по работа, къде за удоволствие, което е идеално съчетание, доказа: ние сме се превърнали в нихилисти не сега, а отдавна.
На заглавната снимка към публикацията: бивш кантон, който се намира на пътя, който тръгва от превала на прохода Вратник към Раково, откъдето междувпрочем е безспорният идеолог на Българската национална революция Георги Раковски. Та по този път стигаме до отсечени трупи на вековни буки (гад ме беше да ги снимам) и стигаме през серия от дупки, добре задълбочени от дърварските камиони пътища до стар кантон – символ на разрухата, която заедно причинихме.
Там има и стара табела от времето на социализма за тогавашния Народен парк в Сливенската планина, простреляна от ловците и надписана от неграмотни жители на Въглен, Стара река и прочее.
Има и някакви останки от някакво подобие на триумфална арка – стар и безумен градеж, на който може би са опъвали лозунги от сорта: Добре дошъл Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов.
Уверявам ви, че не съм зъл колкото заглавието на тази рубрика, а два пъти по-зъл!
Доброслав Иванов