Православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден, напомнят в сайта на Светия Синод. В този ден се ядат за последно мляко и млечни продукти, яйца и риба. От следващия ден, понеделник, започва същинският пост, който допуска само храна от растителен произход и приключва на Възкресение Христово, Великден.
Тази неделя се нарича още и Неделя на всеопрощението, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. На този ден Църквата призовава вярващите да очистят душите си от всякакви враждебни мисли и чувства, да поискат прошка от хората, с които общуват за всички случаи, когато умишлено или неволно са ги наранили, да простят от сърце на всички, които волно или неволно са наранили тях самите и да изпълнят с мир и любов сърцата си.
През тази вечер всеки човек, в храма, а после и у дома си и на работното си място, иска прошка и дава прошка на другите, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, себепреценка, усъвършенстване и примирение с всички.
За православния човек постът е съвкупност от телесно въздържание и от духовни усилия, от искрена молитва, добротворство, себежертва, милосърдие. Той съчетава, както въздържание от определени храни, така и въздържание от злоречие, завист, вражда, корист…
Постът не е самоцел, а средство за смирение на плътта и очистване и укрепяване на душата и постигане на мир в нас самите и в отношенията ни с другите. Постът е и с цел възстановяване на понакърнената ни, поради нашата невъздържаност и своеволия, връзка с Бога, затова без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
Както извън поста така още повече по време на поста е изключително важно пристъпването към църковните богослужения, както и към изповедта и причастието.