По повод Великия празник Петдесетница, денят на Светата Троица, в едноменния манастир намиращ се в близост до село Устрем, община Тополовград, ранните зори пред светата обител майка игумения Серафима посрещна епархийския Архиерей, с придружаващите го духовници, съобщиха от Сливенска митрополия. Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи светата Литургия, в съслужение с Протосингела на св. Митрополия архим. Димитрий, Архиерейския наместник на Тополовградска духовна околия ст. ик. Николай Клюнков, духовния надзорник ик. Панайот Сотиров, прот. Тихон Йорданов, прот. Димитър Шуманов и митрополитския дякон Владимир Рогачев.
След св. Литургия бе отслужена и полагащата се в този ден вечерня с коленопреклонните молитви, които се четат само в този ден и чийто автор е св. Василий Велики. Владиката произнеси слово, в което говори за празника Петдесетница и разясни учението на светата Църква за Троичността на Бога.
На богослужението присъства областният управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова и общественици. В празничния ден на светата обител бе организирана фолклорна програма с хора и народни песни за множеството поклонници, които изпълваха дворите на манастира.
Според османски документи Вакъфският манастир (на името на село Вакъф, днешно Устрем) води началото си от Втората българска държава. През XI-XII век на около 500 метра над манастира съществувала скална църква наречена „Вехтата църква”. Нарича се още Хайдушкият манастир, защото в края на XVIII и началото на XIX век в манастира са намирали подслон хайдутите Христо войвода, Индже войвода, Кара Колю, Даалъ Стоян, Гарабчи Георги, Кара Добри, Ангел войвода и др. През 1812 г. Христо войвода, оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813 г., когато умира. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в Одрин и Лозенград.