Христос воскресе! Припомняме на нашите читатели един разказ на Бисер Тошев от 2023 г.
Йоан и Петър гледаха недоумяващо. Юда Искариотски побутна с лакът Пилат Понтийски и двамата тръгнаха забързано към Учителя. Мария Магдалена видя врявата и посочи с поглед случващото се на Дева Мария. Светата майка се прекръсти и затича ужасена към Исус. После взе детето в скута си. Прегърна го. Малкият се поуспокои.
Преместиха се на сянка под кипариса пред входа на една пещера. Южното слънце бе напекло земя и камък до пръсване. Жежкият въздух трудно се поглъщаше. Потта се стелеше бавно по лицата и под ленените роби на всички. Исус извади отнякъде едно студено сокче и го предложи на детето. То поклати с глава отрицателно. Подаде му и вода. Малкият отново отказа. А какво искаш? – попита го с недоумяващ жест спасителят?
– Искам сестричката ми да оздравее! Знам, че само ти можеш да я излекуваш, ако поискаш, рече детето и отново се хвърли с ридания в обятията му.
Но Бог не разбираше молбите му. Защото не говореше български. Детето опита на италиански, но не го говореше добре и смесваше с български думи. Пилат Понтийски и Йоан Кръстител знаеха езика на детето и се притекоха на помощ. Това бяха българските актьори Христо Шопов и Христо Живков. Те играеха ролите съответно на Пилат и Йоан във филма „Страстите Христови“. Продукцията се снимаше в мъртвия италиански град Матера. Древното селище отдавна бе напуснато от своите жители, но съхранената автентична атмосфера служеше за прекрасен декор на световните филмови продукции.
Малкият Николо, както го наричаха тук, бе пристигнал по тези земи някъде от бедния български северозапад. Татко му беше шофьор, а в почивните дни – и строител. Майка му гледаше болни, самотни жени, а той се грижеше за сестричката си. Тази година трябваше да е в първи клас, но не тръгна на училище. Защото нямаше кой да гледа сестра му през деня. Тя бе вече петгодишна, но не можеше да ходи и говори. Нито да движи крайниците си. Някакъв синдром я беше оставил безмълвна на място. Той трябваше да я храни, да й сменява памперсите и да я приспива. Тя разпознаваше гласа му. И понякога се усмихваше и гукаше, като че ли искаше нещо да му каже. Той вярваше, че тя един ден ще се излекува. И ще проходи и проговори, а после ще тичат свободни по цял ден из улиците, като всички останали деца. Които сега го отбягваха. И му се подиграваха. Защото не говореше езика им. Но той бе спокоен. Знаеше, че Бог е милостив и един ден ще чуе молбите им. Лекарите още в България бяха казали, че само Бог и някакво чудо могат да помогнат. Нещо подобно рекоха и тукашните. Родителите му отдавна бяха изгубили надежда в медицината. Бяха дали всичките си пари за лечения и операции. Имаха и кредит. Оставаше им само божието чудо. Така бяха казали лекарите. Оттогава обикаляха всички църкви и свети места и в старата, и в новата му родина.
У дома му всички стени бяха покрити с икони на всички светии. И български, и италиански. Най-много имаше в неговата стая, където живееше със сестричката си. Най-силно се молеше пред иконите на Исус Христос и на Богородица. Беше си обещал, че ако ги види, ще им се помоли от все сърце сестричката му да оздравее. И ето че Бог чу молбите му и най-сетне му се отдаде тази възможност – да види на живо Светата Майка и Спасителя! При тях го бе довел свещеникът от неговото село. Взе го с още няколко по-бедни дечица като статисти за нуждите на продукцията. И за да изкарат някоя лира. Така Николо се оказа пред самия Исус, майка му и светиите. И смяташе, че е попаднал в Рая…
Плачеше Исус, плачеха Света Дева Мария и Мария Магдалена. Неутешимо ревеше Сатаната. Ридаеха светиите. Плачеха и Пилат, и Йоан, докато разказаха и превеждаха на всички чутото от детето и свещеника, който се бе появил от някъде. Първа се окопити Мария Магдалена. Моника Белучи гушна детето и започна да го успокоява майчински. После прошепна нещо на Исус на ухо. Спасителят кимна утвърдително. Взе момчето в скута си и започна да му говори, галейки го бащински с десницата си по русата главица. Пилат превеждаше:
– О, това ли било, рече Бог с въздишка. Не се притеснявай! Всичко ще се оправи! Ние всички тук, синко мой, се молим за теб и твоята сестричка и вярваме, че чудото съвсем скоро ще се случи…
Всички заплакаха още по-силно и със сключени пред себе си ръце шептяха молитви. После се прекръстиха и казаха Амен. Детето се усмихна. И небето над Матера стана по-синьо от всякога…
Учуден от непознатата сцена, угасналите камери и затихналата снимачна площадка, сред актьорите се появи продуцентът – самият Мел Гибсън. Когато му обясниха какво се е случило, Смелото сърце със сълзи на очи обяви снимачния ден за приключен.
Душата на Николо ликуваше и се рееше над острите завои по пътя към вкъщи. Нямаше търпение да види сестра си излекувана и родителите си щастливи. Бе сигурен в това. Защото най-после бе говорил със самия Исус. И със самата св. Дева Мария, която лично бе изтрила сълзите му…
По това време у тях родителите му се кръстеха в тихи молитви пред иконите над леглото на сестричката му. Тя бе помръднала за първи път с крака и ръце и проговорила нещо в съня си…