В наскоро зачестилите критики в социалната мрежа за лошото стопанисване на културно-историческото наследство, като пример се сочи старата баня на Сливенски минерални бани (днес частна собственост). По темата сме правили и радиопредавания още в края на 90-те години на миналия век и е писано от мен и колегите отдавна през годините. Но още малко с днешна дата не е излишно да се припомни.
Трите стари бани в град Сливен– Горната (Гиговата), Средната и Кон баня, както и тази на Сливенски минерални бани, са останали от османския период. Няма никакви доказателства да са римски. Това потвърди с днешна дата д-р Георги Ковачев, археолог в Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков” Сливен. В баните обаче, никога не са правени археологически проучвания:
„Проучвания на Сливенските минерални бани и старите сгради реално не са правени, така че много малко можем да кажем в действителност какво представляват те. Казва се, че са от римско време. За съжаление това не можем да го твърдим със сигурност. Най-близките минерални бани, за които имаме сведения от времето на римляните, са Айтоските минерални бани”, каза д-р Ковачев.
През 17 век турският пътешественик Хаджи Калфа минава през Сливен, но не пише нищо за това. Бегло споменава Кортенските бани, но не и Сливенските.
Най-ранното, което знаем за постройка, направена на Сливенските минерални бани, е от началото на 19 век, около 1810-1820 година, по времето на сливенския аянин Тахир Ага, който е доста известен от книгите на Цончо Родев за Сливен. По това време се прави тази постройка, която съществува и до ден днешен.
Впоследствие баните са били дадени на гражданите на града за безплатно ползване, като са се издържали предимно от бакшишите, които са оставяли гражданите и от продажбата на кафе.
Като се отиде на място се виждат две постройки – едната е на старата баня, която е в рамките на старата почивната станция, а другата постройка са каптажите, които се ползваха доскоро за публичните бани, които в момента за съжаление не работят.
След времето на Кримската война 1854 – 56 година там по силата на споразумение в района са заселени татари и черкези, които са тормозили населението наоколо и баните западат. Все пак продължават да се издържат по това време със средствата на Алис бей, който е бил собственик на воденица, която до ден днешен е ресторант Воеводската воденица. През 1870 година след борбите за Българска екзархия турската държава решава преотстъпи минералните бани на сливенската община, които се ползват от гражданите. Постепенно постройките западат и това, което знаем е, че съвременните постройки, независимо, че не функционират са строени към 1902 г., смята д-р Ковачев.
Днес този район на Сливенските минерални бани силно напомня на призрачния град Припят след аварията в Чернобилската АЕЦ.
И вече никой не вижда паметната плоча на първия управител на Сливенските минерални бани.
Санарориумът „Жива вода“ от времето на Ковида е затворен и не се знае дали ще отвори изобщо.
Сливенските бани са турски хамами, а тази на минералните бани – лъджа (от турски – минерален извор от където идва името на сливенската улица „Лъдженска” – улицата, която води към баните).
Според директора на РИМ-Сливен доц. д-р Николай Сираков Законът за културното наследство задължава собствениците да се грижат за културните обекти в частни имоти, а контролът е от кмета на общината.
За баните в града:
Горната баня (Гиговата баня) отдавна е разрушена. Кон баня беше разрушена при голямото строителство в края на 20 век, когато се създаде шеговито нареченият квартал „Манхатън” на юг от общината между бул. „Хаджи Димитър” и пазара.
Наречена е Кон баня, защото водата е била задвижвана чрез животинска тяга. Кон повдигал водата, обикаляйки в кръг.
От сливенските бани остана само Средната баня – частна собственост.
Сайтът Инфотуризъм пише, че банята е изградена по принципите на римско-византийските бани. Състои се от горещо, хладно и студено помещение. Таваните и са удължени куполи, а осветлението в банята идва от малките прозорчета на куполите, което създава илюзията за звездно небе.
снимка: Инфотуризъм
Отоплението в банята се е осъществявало чрез топъл въздух, който е минавал през празно пространство под пода (хипокауст) и през тръбни процепи в дебелите стени. В банята са изразени и елементи на арабската архитектура.
При управлението на Лечков теренът, заедно с банята, бе закупен от нашумелия напоследък около казуса с терена на Шато Алпия сливенски бизнесмен Димитър Батаков. Тогава бе направен опит сградата да се извади от регистъра на паметниците на културата. Намеренията бяха там да се строи поредния билдинг. След като се вдигна шум и гражданите се възбудиха, за което трябва да отдадем дължимото и на колегата Йорданка Раданчева и нейното предаване в местната телевизия, на среща при кмета, Батаков обясни, че около банята може да бъде изградена голяма сграда, а самата баня да бъде изложена вътре в нея. Вече десетки години това са думи, разнесени от сливенския вятър, а банята е оградена и оставена на разрухата на времето.
Има една интересна история на картината на бележития покоен художник Иван Савов “На банята, на среднята“.
Картината, пресъздава комична история в Средната баня, разказва Георги Стефанов. Тя е митологизирана във времето и превърната в градски анекдот и песен. Това е случка в женската баня. В нея работел като кюлханджия един циганин, нает да подгрява голямото огнище. Веднъж циганинът се напил до козирката, и за да не си прави много труд с дървата, наблъскал наведнъж в огнището голяма купчина кютюци. От силната температура се спукала една от подовите плочи и през нея забълвал пушек и дим, вдигнали се облаци от пара. Изплашени, жените избягали навън. В песента се казва: „И като хукнаха да бягат, бабите – при кютюците, булките – при табаците, момите – на шадарфана“. Бабите успели да стигнат само до най-близките кютюци, а булките, като по-пъргави, пробягали повече път – през Аба пазар, до табаците. Уплашените моми стигнали чак при шадравана на площадчето пред старите хали.
Голият пробег на момите по сливенските улици събудил голямо любопитство и възхищение сред мъжете.
Тази история дала възможност на художника да изобрази част от стария сливенски Аба пазар, която вече не съществува. Там са притиснатите една до друга три маази, боядисани в три различни цвята, със залепени до тях сливенска кръчма „Касапска среща“, а до нея – „Мечката“ на бай Иван Хисапчия.
Информацията събра Доброслав Иванов.