Начало » Новини » Общество » Трети март в Котел

Трети март в Котел

1-3

Коста Каранашев: „Крайно време да осъзнаем националната си идентичност и приоритети, за да може държавата ни да върви напред“

2-3

Церемонията по случай 145 години от Освобождението на България от турско робство в Котел на 3 март започна с издигането на националния флаг пред общината и празнично приветствие от кмета Коста Каранашев. В словото си той посочи, че Котел е градът, носил отговорността за бъдещето на България и днес всеки котленец трябва да се гордее, че се родил и израснал в него.

„Котел е дал най-много български възрожденци, които са оформили начина, стратегията и тактиката на национално-освободителното движение в България. Котел е градът, който е допринесъл най-много за възхода и за интелектуалното израстване по време на възраждането на българската нация. Днес трябва да завещаем на децата си това, което са ни завещали апостолите на свободата и да следваме техните идеали, защото само чрез тях България и нашия Котел ще прогресират!“, каза градоначалникът.

От сцената в Котел Каранашев напомни не само на котленци, а и на всички българи, че е крайно време да осъзнаем националната си идентичност и приоритети, за да може държавата ни да върви напред.

След официалното приветствие на кмета пред паметника на Георги Раковски и в Пантеона бяха положени венци и цветя, в памет на загиналите за свободата на България.

DSC 2406

3-2

Програмата продължи с детски празничен концерт. Участие в него взеха деца от Детска градина „ДЪГА“ – гр. Котел и танцовия състав „Буенек“ при Народно читалище „Съгласие-Напредък 1870“.

4-1

Котленци бяха поздравени и от възпитаници на „Център за подкрепа и личностно развитие – Котел“. Марта Стойкова представи – „Ода за Шипка“, Николай Митев – песента „Апостоле“, театрална група „Арлекино“ – сценката „Еничари“ и фолклорната група „Котленче“ – песента „Мъри, Марийко“. За финал състав от тамбури изпълниха „Четворно хоро“, а танцов състав „Изворче“ – „Пайдушко хоро“.

5

След тържествената програма на площад „Възраждане“ в Експозиция „Котленски възрожденци“ беше открита постерна изложба „145 години от Руско-турската война и Освобождението на България“, придружена и от мултимедийна презентация.

6

Същевременно в Жеравна, националния празник на България започна с шествие до паметната плоча определяща движението на опълченците в жеравненския регион, където бяха положени венци и цветя. По-късно в Художествена галерия „Христо Тодоров“ единственият, не само у нас, а и на целия Балкански полуостров, колекционер на фуражки – доц. д-р Людмил Георгиев, откри 27-та си поредна експозиция. Експозицията е под надслов „Символи на държавността“ и съдържа фуражки и униформи от българската и от много други чуждестранни полицейски структури. Изложените артефакти са част от личната колекция на Людмил Георгиев, а тематичната изложба, която беше открита днес, бе посветена на Националния празник 3 март, както и на 144-тата годишнина от създаването на МВР.

7

Празничния 3 март в Жеравна беше ознаменуван и с един дарителски жест. Той беше направен от художника Лъчезар Георгиев, а дарението, което той направи е от 6 движими културни вещи – старинна дамска блуза, библия на френски език, служебник с 546 страници и твърди корици, требник на старобългарски език, с 568 страници, молитвеник на старобългарски език и метален потир с високо дъно. Волята на дарителя е, дарението да се добави към фонда на експозиция „Бит и култура на Жеравна по време на Възраждането“, който се намира в къща-музей „Руси Чорбаджи“, с. Жеравна.

В навечерието на Националния празник на България, залата на Общинската библиотека „Петър Матеев“ даде сцена на деца от Творческо обединение „Дарования“ и ученици от 6а клас при СУ „Г. Ст. Раковски“, които представиха литературно-музикалният спектакъл „Освобождение“.

8

В него бяха включени откъси на стихотворения и песни, посветени на България. Сред тях бяха стихове от стихотворенията „България“ на Ценка Илиева, „Родина“ на Kръстьо Кръстев и „Ода за България“ на Младен Исаев. Сред песните, които бяха представени пък звучаха познатите на всички българи „Къде си вярна ти любов народна?“ и „Вятър ечи, балкан стене“, по текст на Добри Чинтулов.