Не спирам да се удивлявам от вопиющата сакралност, която има 9 май като Ден на победата в масовото съзнание. И то 34 години след разпускането на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Тази сакралност въобще не може да бъде изтрита и заменена от т.н. Ден на Европа, който пък води началото си от декларацията на Робер Шуман, смятан за баща на идеята за обединена Европа.
Всъщност Втората световна война в Европа приключва за всички съюзници на 7 май (в Азия продължава до капитулацията на Япония). На 8 май (не на 9-ти) Германия подписва капитулация само със СССР. Войната в Азия продължава още малко. Но много странно е защо толкова много българи празнуват тази победа и чия победа по-точно.
В Градската градина на Сливен има паметна плоча, посветена на победителите. Там на 9 май се поставят гирлянди, оплетени с руския трикольор. На кои победители? На окупационната Червена армия, в чест на която стърчи монумент на Хамам баир и в много градове в страната? Или на англо-американците, които ни бомбардираха?
Поне от четивата, които са достъпни, началото т. нар. поход на безсмъртния полк е възникнал в Далечния изток. После тази инициатива се „приватизира“ от Кремъл. Днес Кремъл е хвърлил да загиват в Украйна буряти, а като палачи – чеченци, като пушечно месо – корейци. Колкото и да е хитър тоя вепс (защото не помним Русия да е управлявана от руснак), всичко се връща!
Не разбирам великия възторг на „победителите“ у нас. Фашистка Италия, основа на Тристранния пакт, след войната е призната от победителите за съвоюваща страна. И въпреки десетките хиляди жертви и участието в състава на Трети Украински фронт, на България това се отказва, не без тежката дума на „двойните освободители“, на които българомразецът Чърчил ни подарява на 75 %, според прословутата бележка. България си остава със статут на победена страна.
Доброслав Иванов
На любителите на победата предлагаме да изгледат филма „Второто освобождение”:
Документалният филм „Второто освобождение“ разказва чрез архивни документи, повечето показани за пръв път, за съветската окупация на България по време на Втората световна война от есента на 1944 до зимата на 1947 г. Сценарий: Евелина Келбечева, Светослав Овчаров Режисьор: Светослав Овчаров Оператор: Светла Цоцоркова Продукция: Омега Филмс Копродуцент: Държавна агенция „Архиви“ С подкрепата на: Министерството на образованието и науката и Югозападния университет „Неофит Рилски“