Да, точно така се усеща днес като празник доста загубил корените си, които датират от 1886 г., когато в САЩ има масови протести и национална стачка, организирана от синдикатите, истинските синдикати, не казионните. В Чикаго има стотици жертви. После логично се присъединяват социалистите. Не днешните, а някогашните западни социалисти. Тези, които направо постигнаха социалистически отношения, докато ние строяхме комунизма. Във втората половина на миналия век у нас на 1 май имаше задължителни манифестации и се ядеше агнешко. Един вид 1 май заместваше забранените Великден и Гергьовден взети заедно. От ден на работническата солидарност го бяха префасонирали просто в Ден на труда. Нали си имаме оная идиотската поговорка „Залудо работи, залудо не стой!“. От солидарност нямаше нужда, защото партията всеки ден мислеше за „благото на човека“. А всички знаеха и името на човека 😊
Както е видно от снимката на входа на концентрационния лагер Аушвиц и немските националсоциалисти са познавали изтънко ценността на труда.
„Arbeit macht frei“ – Трудът освобождава или Работата ще ви направи свободни.
Само да добавя един спомен от соц бригадите – на една от тях ни се наложи да платим около 6 лв за това, че не сме си изпълнили нормите, вадейки моркови и репи с голи ръце от Софийското поле, та доплатихме за храната, изядена по това време.
А днес на труда днес май повече му викаме бизнес. Ама пък иначе е весело на споменатия 8 март, който също отдавна е загубил корените си, е пълно с почерпени бизнес дами.
Иначе датата е добър повод за синдикатите и някои отломки от „партията Майка“ да ни покажат, че съществуват.
Може би е време да се освободим от безмислените празници. Ако е, за да имат празнуващите да сливат почивни дни през пролетта пролетта – ей го 20 април. Априлското въстание – кървавият междинен път към Свободата.
Доброслав Иванов