През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин, припомня в профила си в социалната мрежа бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов.https://www.facebook.com/Slavcho.St.Atanasov
В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, воеводите попадат на засада в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от обкръжението, но опитът му пропада. В битката загиват той и Димитър Гущанов, докато останалите успяват да избягат.
Гоце Делчев е един от най-светлите герои на българското Освобождение. Личност, надскочила многократно епохата си. В онези сурови и тежки времена, Гоце блести с човеколюбие, доброта, мъдрост и безкрайна любов и отдаденост към Отечеството и Свободата му. Хората от поробените Македония и Тракия с право го наричат Апостол. Заради благия си характер, сред народа е известен и като Херувима, въпреки че ръководи една сурова и безмилостна организация, която е пример за дисциплина и справедливост. Поробените все още българи му се доверяват до такава степен, че се обръщат към него да решава всичките им спорове, загърбвайки османските съдилища.
Гоце загива само на 31 години, но с житейския си пример е достоен да се доближи до Апостола Васил Левски. Той е обединяваща и сплотяваща фигура с изключителна историческа прозорливост.
Времето никога няма да покрие със забрава личността и делото му.
Поклон пред един от великите синове на Майка България!