Начало » Будители » 138 години от смъртта на бунтовния поет Добри Чинтулов

138 години от смъртта на бунтовния поет Добри Чинтулов

434370870 7361334053933136 7569878465673623919 n

На 27 март 1886 г. в гр. Сливен умира поетът, учител и просветител Добри Чинтулов, припомнят от Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков” Сливен.

Благодарение на доброто си образование, поетическата си дарба и страстта, с която преподава, Чинтулов остава един от най-уважаваните поети, учители и просветители в града през периода на Възраждането.

Добри Чинтулов е автор на близо двадесет стихотворения, които олицетворяват патриотичните чувства и мисли, които вълнуват българите, живеещи в границите на Османската империя тогава. Едва три от тях са отпечатани в „Цариградски вестник“ през 1849 г. – „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“, „Стара майка се прощава със сина си“.

Останалите му творби се разпространяват устно, преписват се и се пеят от негови ученици. Това са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българи юнаци“, „Българийо, мила майко“ и др.

И до днес те са сред най-обичаните и известни български песни.

Учителят Михаил Икономов разказва:

„Малък бях, ала помня добре, че като притъмнееше и затваряха: маазите, дюгените, къщите – вредом, гдето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на „Балканския юнак“, или на „Народна любов“. Това беше приблизително в 1856-1858 год. и, при всичко, че бях малък, помня добре, какво Чинтуловите песни – песните на даскал Добри, произведоха фурор между гражданите… Това време беше фортуна, страшна буря, която на свои могъщи крила носеше всичко… а буйните характери почнаха да точат своите ножовете, да изтриват ръждясалите пушки и чакмаклии пищове…“

Почти столетие след него композиторът Мишо Тодоров пише следното за Чинтуловите песни:

„След като Чинтулов е написвал своите текстове, той е намирал и подходяща по характер и ритъм мелодия, за да нагоди на текста си. Вероятно някога е ставало и обратното – т. е. по готова вече мелодия той е написвал стихотворението. Тия мелодии Чинтулов сам ги е импровизирал на своята флейта, или цигулка, на които муз. инструменти (по сведения на стари хора) поета хубаво е свирил. Донесъл от своето студенствуване в чужбина запас от различни мелодии, Чинтулов е намерил с тънък вкус, коя къде да постави.

Ето защо, въпреки някой едва доловими неправилности между текста и мелодията не се отразяват никак на красотата и художеството в песните на поета.“

Поклон пред делото на скромния будител с перо в ръка – Добри Петров Чинтулов!