Удивен съм от вопиющата сакралност, която има 9 май като Ден на победата в масовото съзнание. И то 32 години след разпускането на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Тази сакралност въобще не може да бъде изтрита и заменена от т.н. Ден на Европа, който пък води началото си от декларацията на Робер Шуман, смятан за баща на идеята за обединена Европа.
Всъщност Втората световна война приключва за всички съюзници на 8 май. На 9 май Германия подписва капитулация само със СССР. Войната в Азия продължава още малко. Но много странно е защо толкова много българи празнуват тази победа и чия победа по-точно.
Днес в Сливен честваха победата от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, начело с областния си председател генерал Кольо Милев. На снимката по-долу се вижда паметна плоча в Градската градина на Сливен, посветена на победителите.
Вижда се и гирлянд, оплетен с руския трикольор. На кои победители? На окупационната Червена армия, в чест на която стърчи монумент на Хамам баир и в много градове в страната? Или на англо-американците, които ни бомбардираха?
Поне от четивата, които са достъпни, началото т. нар. поход на безсмъртния полк е възникнал в Далечния изток. После тази инициатива се „приватизира“ от Кремъл. Днес Кремъл е хвърлил да загиват в Украйна буряти, а като палачи – чеченци. Колкото и да е хитър тоя вепс (защото не помним Русия да е управлявана от руснак), всичко се връща!
Не разбирам великия възторг на „победителите“ у нас Фашистка Италия, основа на Тристранния пакт, след войната е призната от победителите за съвоюваща страна. И въпреки десетките хиляди жертви и участието в състава на Трети Украински фронт, на България това се отказва, не без тежката дума на „двойните освободители“, на които българомразецът Чърчил ни подарява на 75 %, според прословутата бележка. България си остава със статут на победена страна.
Та, така – 9 май – нещо като нищо.
Доброслав Иванов