Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалби на: М. Т. Г. М. на околната среда и водите, със служебен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22; Сдружение „Асоциация на парковете в България“ с ЕИК: 131066056, със седалище и адрес за съобщения: гр. София, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 26 ап. 1, представлявано от П. на УС С. А. А.; Българска фондация Биоразнообразие с ЕИК: 121540285, със седалище и адрес за съобщения: гр. София – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от И. д. Й. И. С.; Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. К., подадени срещу Решение № 511, прието на заседание на Общински съвет – Сливен, проведено на 14.11.2024 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 17, т. 18 и т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 25, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/, се създава Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, в територия, определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен.

В жалбата на Министъра на околната среда и водите се твърди, че: на основание чл. 161 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице може да обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда, като правният интерес от оспорването произтича и от прилагането на Директива 92/43/ЕИО и Орхуската конвенция; оспореното решение създава реална опасност от трайно увреждане на защитени територии и е издадено в противоречие със Закона за защитените територии /ЗЗТ/, Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, ЗООС и подзаконовите нормативни актове - Наредбата за ОВОС/ОС. Счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че: оспореното решение не съдържа фактически основания за издаването му; оспореното решение е прието в нарушение на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 27, ал. 1a от ЗМСМА, чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 71 от АПК; незаконосъобразно Общинският съвет е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 24 от ЗАТУРБ; с оспореното решение е упражнено превратно предоставено по закон правомощие. Моли оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие е заявено искане оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде обявено за нищожно. Считат, че имат правен интерес от оспорването като юридически лица с нестопанска цел, учредени за осъществяване на дейност в обществена полза, каквато дейност е опазването на природата. Излагат съображения, че правният им интерес да оспорят процесното решение се извежда от три групи факти и обстоятелства: фактите, че процесният акт засяга площи от защитена територия; фактите, свързани с пропуска да бъде проведена процедура за преценка на необходимостта от екологична оценка /ЕО/ по глава Шеста от ЗООС и преценка на необходимостта от оценка на съвместимостта /ОС/ по чл. 31 от ЗБР, като считат, че правният им интерес се извежда и от практиката на Комитета за прилагане на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда /Орхуската конвенция/; и фактите, свързани с целите и активността на Сдружението и Фондацията в поредица от дейности по създаването, укрепването и опазването на природните паркове като защитени територии. Считат, че при вземане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност - нарушени са закони, които гарантират опазването на публичната собственост, опазването на природата в защитените територии /ЗЗТ/, реда за вземане на решения, засягащи околната среда /ЗООС и Орхуската конвенция/. Изложени са съображения, че са нарушени чл. 4, ал. 1, изр. 2 и чл. 35 от ЗЗТ. Твърдят, че: недопустимо е създаване на процесното селищно образувание без проведена процедура за ЕО и ОС; решението е взето без да бъде отчетен интересът на Държавата, тъй като е взето решение за имоти, представляващи публична държавна собственост и част от защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 5 от ЗЗТ.

В жалбата на лицата: Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., е заявено искане оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде обявено за нищожно. Считат, че имат правен интерес от оспорването като ф. л., с. на о. на територията на местност „Карандила“ в ПП „Сините камъни“, и като част от засегнатата общественост по смисъла на чл. 2, § 5 от Орхуската конвенция и по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Посочват, че правният им интерес да оспорят процесното решение се извежда и от практиката на Комитета за прилагане на Орхуската конвенция. Считат, че при вземане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност - нарушени са закони, които гарантират опазването на публичната собственост, опазването на природата в защитените територии /ЗЗТ/, реда за вземане на решения, засягащи околната среда /ЗООС и Орхуската конвенция/. Изложени са съображения, че са нарушени чл. 4, ал. 1, изр. 2 и чл. 35 от ЗЗТ. Твърдят, че: е недопустимо създаване на процесното селищно образувание без проведена процедура за ЕО и ОС; решението е взето без да бъде отчетен интересът на Държавата, тъй като е взето решение за имоти, представляващи публична държавна собственост и част от защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 5 от ЗЗТ.

В съдебно заседание оспорващият - Министъра на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на Министъра на околната среда и водите, моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение от административния орган, прави възражение за прекомерност. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорващият Сдружение „Асоциация на парковете в България“, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание оспорващите: Българска фондация Биоразнообразие, Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбите на своите доверители, моли да бъдат уважени, претендира присъждане на направените по делото разноски, в представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение.

Административният орган – Общински съвет /ОС/ - Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита, че жалбите, касаещи незаконосъобразност на оспореното решение, са просрочени, тъй като са подадени след изтичане на срока за оспорване на решението, считано от съобщението за издаването му; изразява становище за липса на правен интерес от оспорване у жалбоподателите; моли жалбите да бъдат отхвърлени; счита, че жалбите, касаещи нищожност на оспореното решение, са неоснователни. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Сливен, надлежно уведомена, не изпраща представител по делото.

Административният съд, след като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващите: Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие, са учредени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ за извършване на дейност в обществена полза, видно от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Оспорващите: Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., са с. на о. в местността „Карандила“, землище Сливен, видно от приложените към жалбата д. за п.-п.

На 31.10.2024 г. в ОС – Сливен, е внесено Предложение от Кмета на Община Сливен относно приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен – Вх. № 30-00-1507 от 31.10.2024 г. В Предложението е извършено позоваване на: Заповед № 2620 на МНЗСГ /ДВ. бр. 54 от 1963г./, с която местността „Карандила” е обявена за Климатичен планински курорт от местно значение; Решение № 153 от 24.02.2012 г. на Министерски съвет; Общия устройствен план на община Сливен /ОУПО/, одобрен с Решение № 1509/21.03.2019 г. на ОС – Сливен; писма вх. № 0620-197/28.10.2024 г. от Областния управител на област Сливен и изх. № ИАГ-24413/09.10.2024 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. С Предложението е предложено на Общинския съвет, на основание чл. 21, ал. 1, т. 17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ, да вземе решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, в територия, определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Към Предложението са приложени цитираните в същото Писмо от Областния управител на Област Сливен с изх. № ОА 21-04091/28.10.2024 г. и Писмо от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите с Рег. № ИАГ-24413/09.10.2024 г., както и два броя скици: скица - специализирана карта за устройствено планиране на м. „Карандила“ и скица - извадка - детайл от ОУПО на м. „Карандила“, с приложена легенда.

Предложението, внесено от Кмета на Община Сливен, е разгледано от следните Постоянни комисии при ОС - Сливен: от Постоянната комисия /ПК/ по инвестиционна политика, устройство на територията и транспорт, на заседание, проведено на 04.11.2024 г., на което е прието становище, че Комисията подкрепя направеното предложение, и от ПК по нормативна уредба, законосъобразността на актовете на ОбС и контрол на изпълнение на решенията на Общинския съвет, на заседание, проведено на 06.11.2024 г., на което е прието становище, че ПК приема предложението.

От Председателя на ОС – Сливен, на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМА, чл. 32, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 32, ал. 1, пр. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е свикано заседание на Общински съвет Сливен на 14.11.2024 г. /четвъртък/ от 09.00 часа в гр. Сливен, в заседателната зала на община Сливен, видно от публикувания на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ Дневен ред, в който по т. 18 е Предложение с вх. № 30-00-1507/31-10-2024 Приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, с в.: С. Р. - К. на Община Сливен. Дневният ред на заседанието е публикуван на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен на 06.11.2024 г.

На 14.11.2024 г. е проведено заседание на Общински съвет – Сливен, в дневния ред на което - в т. 18, е включено за разглеждане горепосоченото Предложение на Кмета на Община Сливен. По предложението не са проведени разисквания и е прието Решение № 511 на Общински съвет - Сливен, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ, се създава Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, в територия, определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен.

Решението е прието с 34 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“, при общ брой на общинските съветници – 41.

Решението е публикувано на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/ на 21.11.2024 г.

Решението е обнародвано в Държавен вестник – в бр. 52 от 27.06.2025 г.

Жалбата на Министъра на околната среда и водите е подадена на 22.07.2025 г., на която дата е входирана в деловодството на съда.

Жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие е подадена на 25.07.2025 г., на която дата е входирана в деловодството на административния орган.

Жалбата на Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й. е подадена чрез изпращане по куриер на 28.07.2025 г., видно от интернет страницата на Еконт - https://www.econt.com/services/track-shipment.

В хода на съдебното дирене по делото е представено Решение на ОС - Сливен № 1509 от 21.03.2019 г., с което е одобрен общ устройствен план на Община Сливен, ведно с извадка от бр. 35 от 30.04.2019 г. на Държавен вестник, в който е обнародвано решението.

В хода на съдебното дирене по делото са представени и: Извадка от бр. 54 от 1963 г. на Държавен вестник, в който е обнародвана Заповед № 2620 на Министъра на народното здраве и социалните грижи, с която „Карандила“ е утвърдена за планински климатичен курорт; Извадка от бр. 18 от 02.03.2012 г. на Държавен вестник, в който е обнародвано Решение № 153 от 24.02.2012 г. на Министерски съвет; Заповед № 893 от 28.11.1980 г. на Председателя на Комитета за опазване на природната среда /КОПС/ при Министерския съвет /МС/, с която е обявена за народен парк под наименованието „Сини камъни“ площ 6107,8 ха от землището на гр. Сливен, в района на Горско стопанство – Сливен; Заповед № 410 от 07.05.1982 г. на Председателя на КОПС при МС, с която е допълнена Заповед № 893 от 28.11.1980 г., като е разширена територията на народен парк „Сини камъни“, землище на гр. Сливен, от 6107,8 ха на 6684,5 ха; Заповед № РД-351 от 14.07.2000 г. на Министъра на околната среда и водите, с която народен парк „Сините камъни“ е прекатегоризиран в природен парк „Сините камъни“; Заповед № РД-763 от 05.08.2002 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е увеличена площта на природен парк „Сините камъни“ – Сливен.

Приети по делото са и: превод на съответните части на заключенията на Комитета за спазване на Орхуската конвенция по жалба С-58/България; превод на частта от решението на Петата среща на държавите-членки на Конвенцията, което засяга България; превод на частта от решението на Седмата среща, засягаща България - решение VII/8d; превод на доклада на Комитета от 19.08.2021 г.; копие от Становище № 4-4/2017 на Директора на РИОСВ - Стара Загора; публична петиция с 2124 подписа.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбите:

Предмет на оспорване е Решение № 511, прието на заседание на Общински съвет – Сливен, проведено на 14.11.2024 г., с което се създава Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, в територия, определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Решението на ОС е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.

Съгласно чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Липсват данни по делото оспорващите да са участвали в производството пред административния орган. Следователно жалбите на същите следва да са подадени в едномесечен срок от съобщението за издаването на акта. В чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3, и се обнародват в „Държавен вестник“, когато това е предвидено със закон.

Съгласно чл. 25 от ЗАТУРБ, който е специален по отношение на ЗМСМА и в който е определен редът за създаване на селищно образувание, решението на Общинския съвет за създаване на селищно образувание с местно значение влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“ /чл. 25, т. 3 от ЗАТУРБ/. Следователно обнародването в Държавен вестник е задължителна, законоустановена предпоставка, част от фактическия състав на решението, поради което е приложим едномесечният срок за оспорване, считано от съобщението за издаването на акта, което в случая е обнародването на административния акт в Държавен вестник.

Оспореното решение е обнародвано в бр. 52 от 27.06.2025 г. на Държавен вестник, поради което едномесечният срок за оспорване относно неговата законосъобразност изтича на 28.07.2025 г. /първия следващ присъствен ден/. Жалбата на Министъра на околната среда и водите е подадена на 22.07.2025 г. и следователно е подадена в срок. Жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие е подадена на 25.07.2025 г. и следователно в частта й, в която се иска отмяна на решението, е подадена в срок. Жалбата на Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й. е подадена на 28.07.2025 г. и следователно в частта й, в която се иска отмяна на решението, е подадена в срок.

Жалбите на: Сдружение „Асоциация на парковете в България“, Българска фондация Биоразнообразие, Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., в частите им, в които се иска обявяване нищожността на решението, са допустими, по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно който административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Относно наличието на правен интерес:

Министърът на околната среда и водите има изрична правна възможност да оспорва административните актове, които нарушават екологичното законодателство или засягат защитени зони и територии, по силата на чл. 161 от ЗООС, съгласно който Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда. Правният интерес от оспорване на решението от жалбоподателите – физически лица, се обосновава, както от обстоятелството, че същите са с. на о. в местността „Карандила“, землище Сливен, така и от § 1, т. 25 във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС и Орхуската конвенция. Жалбите, подадени от Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие, са допустими, тъй като съгласно чл. 9, § 2, б. „б“ от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява възможност на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган. За да се счита за „достатъчен“ интересът на съответната организация, следва да са изпълнени условията, посочени в чл. 2, § 5 от горепосочената конвенция, според която норма „засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес, а за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазването на околната среда, имат такъв интерес. Както сдружението, така и фондацията, са учредени по реда на ЗЮЛНЦ, за осъществяване на дейност в обществена полза, като съгласно чл. 38 от ЗЮЛНЦ, опазването на природата е винаги такава дейност.

По изложените съображения, жалбите са допустими: подадени са в срок, при наличие на правен интерес и срещу общ административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

По съществото на спора:

Жалбите на: Сдружение „Асоциация на парковете в България“, Българска фондация Биоразнообразие, Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., в частите им, в които се иска обявяване нищожност на оспореното решение, са неоснователни, по следните съображения:

Доколкото в АПК не са посочени изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната теория и практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и съответно на липса на волеизявление; 3. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5. Превратното упражняване на власт е порок, водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че „всяка некомпетентност води до нищожност“.

Предмет на разглеждане е решение на Общинския съвет за създаване на ново селищно образувание с местно значение, намиращо се в землището на гр. Сливен, община Сливен, което е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ. Съгласно цитираните текстове от ЗМСМА, Общинският съвет прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината; приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение; решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ, редът за създаване на ново селищно образувание с местно значение е с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Следователно, съгласно посочените текстове от ЗМСМА и ЗАТУРБ, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на волеизявление, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма, което в случая не е налице.

При приемане на оспореното решение, съдът констатира, че са допуснати нарушения на процедурата по вземането му, но съгласно критериите за нищожност, допуснатите процесуални нарушения трябва да са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление. В случая е внесено предложение от Кмета на Община Сливен, същото е обсъдено от постоянните комисии към Общински съвет - Сливен, включено е в дневния ред за обсъждане и приемане на решение, предложението е разгледано и е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

По отношение нарушенията на материалния закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай, с оглед характера на акта, не е налице и това основание за нищожност.

Относно незаконосъобразността на оспореното решение:

В съответствие с чл. 184 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК и чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващите.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за законосъобразност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма от надлежен орган, в рамките на неговата компетентност, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че актът не отговаря в пълнота на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове и е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания за отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

С Разпореждане на съда № 1837 от 03.10.2025 г., на административния орган е указано да представи по делото писмени доказателства за начина, по който е оповестено публично откриването на производството по издаване на оспореното решение. С Определение на съда от 19.11.2025 г., на административния орган са дадени указания, че е необходимо да представи доказателства за изпълнение на процедурите по чл. 66 и чл. 69 от АПК, че е негова доказателствената тежест да установи фактическите основания по приемане на оспореното решение и изпълнението на законовите изисквания при приемането му, включително е негова доказателствената тежест да представи доказателства за наличие на условията по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗАТУРБ.

В отговор на дадените указания, от административния орган чрез процесуалния му представител е заявено изрично, че фактическите основания по приемане на оспореното решение са посочени в Предложението на Кмета на Общината, както и че производството по издаване на оспореното решение е открито с Предложението на Кмета на Общината /в писмена молба от 19.11.2025 г. и в писмена молба от 01.12.2025 г./.

Видно от съдържанието на Предложението на Кмета на Община Сливен – Вх. № 30-00-1507 от 31.10.2024 г., в същото не са изложени обстоятелства, обосноваващи наличието на необходимост от задоволяване на възникнали курортни нужди с местно значение. Такива не се съдържат и в Протокола от проведеното заседание на Общинския съвет на 14.11.2024 г. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Оспореното решение е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК.

За да е спазена процедурата по издаването на общия административен акт, следва да са изпълнени условията на чл. 66 и сл. от АПК, което в настоящия случай не е сторено.

Не са спазени изискванията на чл. 66, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от АПК, които норми уреждат откриването на производството по издаването на общия административен акт, задължението за публичното му оповестяване чрез средствата за масово осведомяване и за изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица, включително уведомяване за основните съображения за издаване на акта, както и посочване на визираните в чл. 69 от АПК форми на участие на лицата в производството. За да се гарантира участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, е необходимо по силата на чл. 68 от АПК и чл. 69, ал. 2 от АПК, на заинтересованите лица и техните организации да бъде осигурен достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, както и да им бъде осигурена възможност да осъществят правата си за реално участие в производството, съобразно посочените форми.

Съгласно чл. 27, ал. 1а от ЗМСМА, дневният ред за всяко предстоящо заседание на общинския съвет и материалите за него се публикуват на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация, и/или в машинночетим отворен формат. В процесния случай липсват данни откриването на производството по приемане на Решение № 511 от 14.11.2024 г. на ОС – Сливен, да е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК. Липсват данни предварително ОС - Сливен да е извършил уведомяване за основните съображения, налагащи производството по приемане на Решение № 511 от 14.11.2024 г. на ОС – Сливен, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Липсват данни преди датата 14.11.2024 г. дневният ред за това предстоящо заседание на ОС - Сливен „и материалите за него“ да са публикувани на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация, и/или в машинночетим отворен формат. Нормата на чл. 27, ал. 1а от ЗМСМА изисква кумулативно публикуването и на материалите за предстоящото заседание, а не единствено на дневния ред. На интернет страницата на ОС Сливен /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ е публикуван единствено дневният ред за заседанието на 14.11.2024 г., ведно с предложението на кмета за създаване на новото селищно образувание.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно чл. 69, ал. 2 от АПК, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК.

В процесния случай, въпреки дадени указания по делото, не са представени доказателства как и по какъв начин ОС - Сливен е оповестил публично по надлежния ред една или повече от нормативно заложените форми на участие на заинтересованите лица в производството по приемане на Решение № 511 от 14.11.2024 г. на ОС - Сливен. В направеното обявление на интернет страницата /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ не се съдържа определяне и оповестяване публично по надлежния ред на една или повече от нормативно заложените форми на участие на заинтересованите лица в производството. ОС - Сливен не е спазил и минимално установения едномесечен срок по чл. 69, ал. 2 от АПК и по тази начин не е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок.

Не е спазено и изискването на чл. 71 от АПК да се издаде общия административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата, като в тази насока липсват каквито и да е съображения в оспореното решение кои от фактите и обстоятелствата са от значение за случая, както и обсъждане на предложения и възражения на заинтересовани граждани и организации, въпреки че поради нарушаване на предходните разпоредби няма данни да са постъпвали такива.

В случая не е налице някоя от хипотезите на чл. 73 от АПК, при които неотложно трябва да се издаде общ административен акт - за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, за да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта и в хода на изпълнението на акта да се оповестяват съображенията за издаването му.

В обобщение, ОС – Сливен, нито навежда твърдения, нито ангажира доказателства да е изпълнил императивните изисквания на горецитираните норми, независимо от изрично дадените му указания.

Поради това настоящият състав приема, че не са спазени законовите изисквания за издаването на атакувания общ административен акт, които изисквания са предвидени от законодателя в интерес на обществеността и лицата, засегнати от акта, за да не се допусне незаконосъобразно и неоправдано накърняване на техните права, поради което спазването на процедурата е от съществено значение за законосъобразността на акта.

Посочените процесуални нарушения, допуснати при издаването на оспорения общ административен акт, са съществени по своята тежест, водят до незаконосъобразност на решението и са достатъчно основание за неговата отмяна.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, претенцията на Министъра на околната среда и водите за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОС – Сливен следва да бъде осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски по делото в размер на 173,84 евро, от които: 153,39 евро - юрисконсултско възнаграждение, и 20,45 евро - внесена такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в „Държавен вестник“.

С оглед изхода на спора, претенцията на Българска фондация Биоразнообразие за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна. Действително направените от Българска фондация Биоразнообразие разноски са в общ размер на 843,01 евро, от които: 5,11 евро - внесена държавна такса, и 837,90 евро - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно, тъй като съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционално спрямо извършената правна защита. Съразмерно на уважената част от жалбата, претенцията е основателна в размер на 421,51 евро /843,01 : 2/, която сума ОС - Сливен следва да бъде осъден да заплати на Българска фондация Биоразнообразие.

С оглед изхода на спора, претенциите на оспорващите – физически лица, за присъждане на направените по делото разноски са частично основателни. Действително направените от всеки един от оспорващите – физически лица, разноски са в размер на 5,11 евро - внесена държавна такса. Съразмерно на уважената част от жалбата, претенциите за разноски на всеки един от оспорващите – физически лица, са основателни в размер на 2,56 евро /5,11 : 2/, която сума ОС - Сливен следва да бъде осъден да заплати на всеки един от оспорващите – физически лица.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 184 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ с ЕИК: 131066056, със седалище и адрес за съобщения: гр. София, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 26 ап. 1, представлявано от П. на УС С. А. А., и Българска фондация Биоразнообразие с ЕИК: 121540285, със седалище и адрес за съобщения: гр. София – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от И. д. Й. И. С., В ЧАСТТА, в която се иска обявяване на нищожност на Решение № 511, прието на заседание на Общински съвет – Сливен, проведено на 14.11.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат А. К., В ЧАСТТА, в която се иска обявяване на нищожност на Решение № 511, прието на заседание на Общински съвет – Сливен, проведено на 14.11.2024 г.

ОТМЕНЯ по жалба на М. Т. Г. М. на околната среда и водите, със служебен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22; жалба на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ с ЕИК: 131066056, със седалище и адрес за съобщения: гр. София, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 26 ап. 1, представлявано от П. на УС С. А. А., и Българска фондация Биоразнообразие с ЕИК: 121540285, със седалище и адрес за съобщения: гр. София – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от И. д. Й. И. С.; и жалба на Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат А. К., Решение № 511, прието на заседание на Общински съвет – Сливен, проведено на 14.11.2024 г., с което се създава Селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, землище гр. Сливен, община Сливен, в територия, определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 173,84 /сто седемдесет и три евро и осемдесет и четири евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Българска фондация Биоразнообразие с ЕИК: 121540285, със седалище и адрес за съобщения: гр. София – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от И. д. Й. И. С., сумата от 421,51 /четиристотин двадесет и едно евро и петдесет и един евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Х. И. Х. с [ЕГН], сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Е. С. П. с [ЕГН], сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Б. С. Б. с [ЕГН], сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на Г. Д. Г. с [ЕГН], сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет - Сливен да заплати на С. Й. Й. с [ЕГН], сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.