Резултатът от президентските избори беше предизвестен провал.
Опитите на Асен Василев да търси успех за себе си и партията си в този провал са повече от нелепи и показват липса на каквато и да е политическа далновидност. Предпоставките и причините за този провал са много. Ще се опитам да ги подредя в низходящ ред.
В България винаги е имало силни тежнения към Русия, евразийското, авторитаризма, твърдата ръка. Тази психологическа черта се експлоатира доста успешно от руската пропаганда, от Путиновите ибрици и от редовите демагози. При тези обстоятелства отстояването на демокрацията и на европейския път е единствено възможно при сплотеност, коректни отношения и взаимодействие между партиите, претендиращи да са евро-атлантически и продемократични. При добре премислени ходове. И при добро управление, когато си на власт. Не казвам непременно коалиция. Между коалирането и перманентната война има много междинни състояния
Евро-атлантическият спектър в България през последните десет години се олицетворява най-вече от ГЕРБ и ПП-ДБ. Другите сме много малки. Поне засега. За тези десет години на власт и в опозиция ГЕРБ и ПП-ДБ положиха чутовни усилия да отблъснат от себе си периферните избиратели и да останат най-вече с твърдите си ядра. В резултат, през пролетта го докараха до под 850 000 гласа съвкупно. Ако в неделя разликата все пак не бе колосална, това се дължи на разочарованието от управлението на Радев. Разочарованите обаче предпочетоха да не гласуват, вместо да се върнат при ГЕРБ или ПП.
Андрей Гюров реално беше номинация на ПП. Атанасов пръв лансира кандидатурата му по чисто егоистични причини – в неуспешен опит да запази позициите си в ДСБ. В това че Гюров беше кандидат на ПП само по себе си няма нищо лошо – партиите са, за да се състезават в избори. Бедата е, че ПП лансира Гюров не с намерение да печели президентските избори, а… да бие ГЕРБ и Асен Василев да стане „лидер на опозицията“. Борисов обаче се усети, разбра какво му се готви и предпочете да абдикира от президентската надпревара.
Манията за величие, отказът от диалог и високото самочувствие без покритие в лагера на ПП-ДБ и най-вече при Асен Василев и Атанас Атанасов блокираха каквато и да е възможност за обща кандидатура на проевропейската десница. Гюров беше лансиран типично по комунистически. Партията го издигна преждевременно с цел да постави потенциалните партньори пред свършен факт. След което му се назначи инициативен комитет. Тактиката „Ние посочваме кадрите и линията, а вие се съгласявате, иначе сте фашисти“ е типична за БКП в миналото. Тази тактика би била успешна, ако ПП-ДБ беше доминантна формация, но резултатите й до момента правят подобни претенции повече от нелепи. Нещо повече, останалите кандидати и всеки, който не желаеше да припознае Гюров за „единствено правилния“, бяха заклеймявани от ПП-троловете като предатели, цепещи и крадящи вот, путинисти, и пр. Подобна тактика към идейно близки партии и избиратели е самоубийствена във всякакъв тип избори, но особено при мажоритарни в два тура.
Андрей Гюров беше слаб кандидат. Не отричам чисто човешките му и професионални качества. Безспорно той е интелигентен, образован, симпатичен и възпитан, прекалено възпитан за нашата политика. В политически план обаче до тази година беше пълен анонимник за масовия българин. Някой ще каже – и Радев беше неизвестен до 2016-та. Да, но за Радев работеха ДС, посолството и слабата кандидатура на ГЕРБ. Гюров няма лидерска осанка. Харесван е от младите, защото е приветлив и спортен тип. Но масата избиратели са пенсионери и в предпенсионна възраст. В техните очи той изглежда недозрял младеж. Ораторските му качества са под всякаква критика. Представянето му на диспута беше пълен провал. Вместо да бъде острие, той се държеше като виновна ученичка. Можеше и трябваше да „разпъва“ Йотова за десетте години безобразия в президентството, а вместо това половината дебат мина в оправдания на тримесечното му служебно управление. Дори обаче да беше перфектният кандидат, Гюров пак щеше да загуби – причините за това посочих в предните четири точки.
Серия от фрапантни политически грешки на шефовете на партии от евроатлантическия лагер проправиха на Радев пътя към властта. Успехът на Йотова допълнително укрепи позициите му. Надеждата, че провалите в управлението му и международното положение ще доведат до поврат, са илюзорни. Дори и проектът „Прогресивна България“ да приключи скоропостижно, нещо, което е слабовероятно към момента, той ще бъде заменен от подобен нему проект, ако проевропейските ни партии продължат да се маргинализират и капсулират.
Накрая няколко думи и към активистите. Когато обвиняваш хората, че са прости, защото не гласували както ти искаш, не се показваш особено по-умен от тях. Утре ще дойдат нови избори, простите пак няма да гласуват за твоята партия (щото, макар и прости, все пак са паметливи), ти ще си останеш в позицията на вечно недоволния мрънкач, а онези, срещу които претендираш че се бориш, ще засилят още повече позициите си.
доц. д-р Светослав Живков