В деня на християнския празник Благовещение – 25 март – център „Българика“ в Чикаго отвори гостоприемно вратите си за всички, които искаха да бъдат част от едно литературно събитие, пише в статията си за „България сега“ Снежана Галчева.https://www.bulgariasega.com/featured/146786.html?fbclid=IwAR3vWYmr6QUOUMiz34RjUiuIcLgHkf986Ekex015W6_efYEHF3DMxPdNgS4 Това беше представянето на новата книга на художника Василен Васевски „Онова, което остава,,.
Този път той беше нарисувал картини не с четка и бои, а със слово. Залата беше пълна с почитатели на словото и изобразителното изкуство, защото писането и рисуването за Василен са две части на едно цяло. Калина Томова – самата тя майстор на словото, представи книгата и автора. Нейните думи докоснаха по особен начин хората в залата и сякаш разтвориха пространството към онези невидими пътища, които поведоха нататък към събития и герои… Някои от присъстващите бяха прочели предварително книгата и имаха възможност да споделят свои мнения, да изкажат възторга си от прочетеното, да споделят кой е любимият им разказ и с какво ги е провокирал. Имаше много въпроси, свързани с написването на повествованието – дали разказаното е по действителни случаи и съществуващи герои. Особено въздействие за възприятието на книгата имаше и нейното художествено оформление, дело на Татяна Авджиев – художник-фотограф, която с естетиката на професионалист е подбрала фотографиите към всеки отделен разказ. Таня разказа за историята на снимките, как и защо се е спряла на всяка от тях и за предпочитанията си към черно-бялата фотография. На събитието присъства и специалният гост от Сан Антонио – Тексас – Антонина Дуриданова, която в продължение на една седмица ще гостува на чикагската културна общност и ще представи своята последна книга „Бягство от желязната завеса – ново начало и завръщане“. Получи се общо преживяване на усетеното от това, което извираше от страниците на книгата – тиха меланхолия, нежност на чувствата, носталгия към отминали моменти, почитане на паметта на тези, които вече са си отишли от нас, принадлежност към родовата и национално-историческата памет…В същността на Василен художникът и майсторът на словото съжителстват в хармония и двете изкуства се преливат, за да изразят в детайли дълбоките чувства, родени в душата му и оцветили в различни нюанси страниците на книгата. В нея са включени 15 разказа, всеки от които оставя следа във емоционалното пространство на читателя.
Четейки написаното авторът е разпознаваем – в затворения словесен щрих долавяме познатата от картините му меланхолична замечтаност, мекота на тоновете, която рефлектира в изящната художествена описателност, но заедно с това и категоричността на чувството и силата на красотата. С отворения финал на разказите си, Василен винаги ще търси нещо ново, към което да насочи мисълта и енергията си, нещо което винаги ще го води нагоре по спиралата на времето. Макар и различни по тематика, насочени към различни исторически периоди и събития, като че ли краят на всеки разказ е символично продължение на следващия… Затова и книгата се чете задъхано, изпреварвайки бягащото време, за да можем, ние читателите, по-бързо да стигнем до края й и да си отговорим сами за себе си какво е онова, истинското, което остава в нас, преминало през проверките на духовните ни потребности. Василен Васевски – разпознаваем и винаги различен – може би това за него е „онова, което остава“…
Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, председател на Салон за българска култура и духовност и вицепрезидент на Конфедерация на българските културни организации и дейци по света