снимка: Анна Кънева – част от процеса на приготвянето
Времевите периоди в битовия календар са някак естествено свързани с приготвянето на храната или питието. Някога даже не знаели рождените си дати. „Кога си роден? – По жътва“. Има време на гроздобер, на използване на най-великото изобретение на българина – тройния чукопек, време на зелето на прасето и т. н. и т. н.
В днешния си неделен репортаж ще разкажем за времето на тарханата (траханата според друга употреба) благодарение на публикацията на видния земеделец Анна Кънева в социалната мрежа:
„Сливенска трахана! Този продукт олицетворява не находчивостта, а гения на българката! В дълга си да нахрани домочадието е събирала, варила, пасирала, омесила и стрила всички дарове от градината – чушки, камби, домати, моркови, тиква, ябълки, дюля, нахут. Не е истинска без аромата на специфичната подправка траханол (ехинофора). Траханолът е изчезващ вид, записан в Червената книга на България. Може да се замени с копър или резене. Траханата е изключително вкусен и полезен пробиотик! Пазя традицията“.
Наистина в региона на Сливен тази закуска, подобна на попара е изключително популярна и благодарение на миграцията в по-ново време славата и се пренася из страната. Може да се подправи със сирене, кашкавал или дори пръжки като при качамака.
Но противно на общоприетото мнение тарханата не е регионално и дори не е българско ястие. То има персийски произход и вероятно е проникнало у нас заедно с кухнята на завоевателите.
В състава на тарханата се включват различни зеленчуци, подправки и задължително житни култури.
Готовата трахана представлява изсушени трохи, подходящи да се добавят към супи, сосове и попара.
Тарханата има дълъг срок на годност и може да се съхранява месеци наред.
В някои македонски диалекти се нарича трахан или трахунь. Разпространена е и в Странджа, Сакар и Родопите.