Д-р Христо Христов е на 28 години, семеен. Роден в град Сливен, завършил е ППМГ “Добри Чинтулов”. Приет е в Медицинския университет в Пловдив с пълно отличие. Работи като лекар – специализант в Отделението по ушно-гърлени болести към МБАЛ “Д-р Иван Селимински от 2023 г. Тази година получи наградата „Млад лекар – ти си нашето бъдеще” на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз.
Наградата и признанието
– Д-р Христов, как приехте отличието и очаквахте ли подобно признание на този етап от професионалния си път?
– Не бих казал, че човек започва тази професия за да получи награда. Подобно признание е приятно и мотивиращо. Приемам отличието като знак, че усилията ми имат смисъл, и като стимул да продължавам да се развивам, да надграждам знанията си и да оправдавам доверието, което ми е гласувано.
– Приемате ли наградата и като отговорност към бъдещото ви развитие като лекар?
– Като млад лекар се радвам, че има внимание към нас по-младите и към нашия труд. Смятам, че един лекар никога не трябва да мисли, че е научил всичко. Медицината се развива непрекъснато и ние трябва да се развиваме заедно с нея. Затова приемам наградата не като крайна цел, а като насърчаване да продължавам напред.
Изборът на професия и специалност
– Кога решихте, че искате да станете лекар? Имаше ли човек или преживяване, които повлияха на избора Ви?
– Мисля, че любовта ми към медицината има своите корени много преди самия мен. Моите прабаба и прадядо са учили стоматология и органична химия в Германия. Майка ми е старша медицинска сестра и вероятно именно от тях съм наследил любопитството към науката, към знанието и стремежа да помагам на хората. Желанието ми да уча медицина се оформи в първите години на гимназията и постепенно с времето имах пълната убеденост, че медицината ще бъде моята професия.
– Защо се насочихте към специалността „Уши, нос и гърло“? Какво Ви привлича най-много в тази област на медицината?
– Завършвайки университета знаех, че хирургичната дейност силно ме привлича. Специалността УНГ никога не е била сред първоначалните ми желания. По време на следването си имах интерес към други специалности – ортопедия, урология или хирургия. При една случайна среща с д-р Котов везните натежаха и избрах да работя и специализирам УНГ. С всеки изминал ден чувството, че съм направил правилния избор се затвърждава. Харесва ми това, че работя както с деца, така и с възрастни. Патологията е разнообразна. Имам възможност за съчетаване на клинично мислене, прецизна диагностика и практически умения. В УНГ специалността малък проблем може да се отрази върху качеството на живот на пациента- върху слуха, дишането, съня. Този факт ме научи да приемам всеки един пациент като специален случай, да отделям достатъчно време и грижа за добра и прецизна диагностика и лечение.
Работата в болницата
– Избрахте да специализирате в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен. Какво Ви привлече към болницата и как оценявате възможностите за професионално развитие тук?
– Решението да се върна в родния си град и да специализирам в Сливен при мен беше категорично. МБАЛ “Д-р Иван Селимински” е единствената алтернатива за това. Работата в МБАЛ “Д-р Иван Селимински” позволява да се срещам с разнообразни клинични случаи, както в спешен, така и в планов порядък.
Благодаря на ръководството на болницата, в лицето на д-р Васислав Петров, че през последните три години в Отделението по ушно-гърлени болести беше направено много по отношение на материалната база и оборудване. Закупи се нова, модерна апаратура, ендоскопска и микроскопска техника, аудиометрична апаратура, хирургичен инструментариум. Предстои в най-скоро време и закупуването на високоспециализиран хирургичен лазер за нуждите на лицевочелюстна хирургия и УНГ. Всичко това създава по-добра среда както за работа на медицинския екип, така и за престоя и лечението на пациента.
– Как изглежда един Ваш работен ден? С какви случаи се срещате най-често и кои са най-големите предизвикателства пред Вас като специализант?
– Денят ми не започва просто с работа. Започва с отговорност, напрежение, с очакването, че някой има нужда от мен. Работя в УНГ, но и в Спешно отделение. Две различни места, две различни динамики, но една обща мисия – да помогна на човек адекватно в момент, когато той има нужда.
Има дни, в които умората тежи повече от думите. Има моменти, в които трябва да запазя самообладание, дори когато около мен всичко е хаос. Да бъдеш силен, когато си изтощен, да се усмихваш, когато ти самият имаш нужда от усмивка. И никога да не забравяш да изпитваш емпатия. Никога! Често се прибирам уморен и глава, пълна с картини от изминалия ден.
– Колко важна е подкрепата на по-опитните лекари в началото на професионалния път? Какво научихте от колегите си и има ли нещо, което особено цените в работата на екипа?
– Винаги ще бъда признателен на моите учители – лекарите д-р Йордан Котов, началник на нашето отделение, на колегите от отделението по уши, нос и гърло, отделението по лицевочелюстна хирургия, както и на д-р Тодор Суванков – началник на Отделението по спешна медицина. Тяхната подкрепа и споделен опит са безценни. Благодаря им за разумната увереност, която изградиха у мен. От голямо значение е как един опитен колега ще подходи към младия лекар, как ще го насърчи, как и доколко ще предаде знанията и опитността си.
Работейки в различни отделения все повече осъзнавам, че професионализмът не е само в личните знания и умения. Той е в способността да работиш с другите, да се учиш от по-опитните, да помагаш на колегите и да знаеш, че заедно сте по-силни.
В медицината няма място за съревнование на егото. Има място за знания, умения, уважение, човечност и обща цел. Защото, най-доброто лечение се случва тогава, когато професионализмът срещне екипността.
– Чувствате ли, че имате възможност да трупате практически опит, да усъвършенствате уменията си и постепенно да поемате повече отговорности?
– Разбира се! Категорично -да! За мен всеки работен ден е нов урок, всяка трудна ситуация – възможност за развитие, а всяка подкрепа от колега-стимул да ставам по-добър.
Младите лекари и бъдещето на медицината
– Често се говори за недостига на млади лекари и за избора на мнозина да работят в големите градове или в чужбина. Какво според Вас е необходимо, за да могат повече млади медици да виждат бъдещето си в регионални болници като тази в Сливен?
– Това е много болен въпрос. Младите лекари остават в големите градове, защото там намират повече възможности, повече перспективи и по-ясен път за професионално развитие. За съжаление, трудовото възнаграждение на младите лекари в цялата страна е много ниско и недостатъчно.
Голяма част от младите медици избират големия град, защото имат достъп до нови и модерно оборудвани бази за практическо обучение, както и до научно-изследователски центрове и по-голям поток на пациенти и сложни медицински диагнози.
– Какво е най-важно за един млад лекар в началото на кариерата му: доброто наставничество, съвременната апаратура, възможностите за обучение или подкрепата на колегите? Как е при Вас?
– Всичко изброено е важно, но ако трябва да ги подредя по значимост бих поставил на първо място доброто наставничество, следвано от подкрепата на колеги. Лично за мен добрият наставник – това е учител, пример и опора. Да споделя опита, да обяснява, да насърчава самостоятелното мислене и позволява да се уча от грешките си, но без да губя увереността си.
– Какво бихте казали на млад човек, който сега избира медицината, или на студент, който се колебае дали да остане да работи в България?
– Не избирай медицината заради престиж, титла или обществено признание. Избери я, ако си готов да носиш отговорност за човешки живот и ако намираш смисъл в това да бъдеш полезен. Относно реализацията – в България или в чужбина, всеки има право къде и как да се развива, какви компромиси да направи и очаквания да има.
Човекът зад бялата престилка
– Има ли пациент или случай, който е оставил особено силен спомен у вас и ви е напомнил защо сте избрали тази професия?
– Израснал съм в семейство, в което християнските ценности – милосърдие, състрадание, уважение към човека и готовността да помогнеш винаги са били на почит. Възпитан съм от малък да бъда отговорен, благодарен, да имам търпение, смирение и себеобуздание. Вярвам, че тези качества са не по-малко важни от медицинските знания. Спомням си една моя пациентка – възрастна, неграмотна, бедна и болна жена, която нямаше нужната подкрепа и грижа от семейството и държавата. Срещата с нея ме докосна силно, защото открихме карцином в напреднал стадий и трябваше спешно да се лекува. Постарах се да й обърна повече внимание, да отделя време, за да я изслушам, да се погрижа за нея. Макар да знаех, че й остава малко време на тази земя. Не защото очаквах благодарност, а защото чувствах, че това е правилно. След среща с такива пациенти си тръгвам с натежало сърце, но с вътрешно удовлетворение, че съм помогнал и запазил достойнството на някой страдалец.
– Как разбирате, че сте помогнали наистина?
– Усещането, че съм променил нечий ден, съдба или дори живот към по-добро. Не винаги това означава да спасиш живот или да постигнеш впечатляващ медицински резултат. Понякога е достатъчно да успокоиш изплашен пациент, да откриеш навреме проблем, да дадеш надежда или да бъдеш до някого.
Често в Спешно отделение идват възрастни хора – изоставени, без близки. Когато срещна такъв човек, той престава да бъде за мен просто пациент с диагноза. Виждам човек, който освен медицинска помощ, има нужда от внимание, топлина и разбиране, от човешко отношение, случвало се е да има нужда единствено и само от…храна. Става ми болно, че никой не се интересува за него и се старая да му дам не само необходимите грижи, но и малко спокойствие, сигурност и усещане, че не е забравен. Не винаги можем да излекуваме всичко, но винаги можем да се погрижим човекът срещу нас да не се чувства изоставен.
– Къде се виждате след пет години и какъв лекар искате да бъдете?
– Ако след 5 години съм запазил любопитството на студента, желанието да се доказвам и сърцето, с което съм прекрачил прага на болницата, ще знам, че съм на правилния път. Най-важното е да опазя съвестта си непрегоряла и чиста, сърцето си – съчувствително, а ума си – буден.
В най-четената книга на Земята има много ценни уроци, които често чета и препрочитам. Там се казва: “От всичко, което пазиш най-много, пази сърцето си, защото от него бликат изворите на живота”.