Начало » Коментари » За 30 години кукловодите ни превърнаха в роби

За 30 години кукловодите ни превърнаха в роби

IMG 20200201 115821

Остават малко повече от 2 дни до поредните непродуктивни избори. Няма да ви призовавам нито да не гласувате, нито да гласувате за някого конкретно. Още повече, че нито аз, нито политическата партия, в чийто Национален политически съвет съм, ще участваме в изборите или ще подкрепяме някого. Само ще ви кажа, че на базата на вече повече от четвърт вековния горчив опит, който имам в тези дела, аз лично няма да гласувам „ЗА“, а „ПРОТИВ“ поредните проментърджии, които напоследък ни сервираха кукловодите на безкрайния „преход“. До нови срещи наесен…

Писах долното преди повече от 10 години и си е актуално (с внесените корекции), освен някои цифрови стойности, просто защото цените галопират.

На картата на света трудно вече могат да се намерят държави, които да прилагат почти геноцид над собственото си население. Легално работещият у дома българин през по-голямата част от времето си полага усилия, за да „храни” държавата. Ако направим една проста сметка на разходите на един нает работещ, без да е голям данъкоплатец, резултатът ще бъде ужасяващ. Да вземем една брутна заплата от 1200 лв, която се струва колосална на много хора в малките, а и в някои по-големи населени места. По законен трудов договор след пресмятането на осигурителния и облагаемия доход ще се получат удръжки в размера на близо 269 лв. Оттам нататък нещастният български данъкоплатец е свободен да харчи малко над 1034 лв. Както е известно у нас всяко закупено нещо, включително ползвана електроенергия, вода, парно, въобще всичко без въздуха се облага с 20 % ДДС. И се започва примерно: ток 100 лв, от които 20 – за държавата, вода 20 – срещу 2, парно 200 – 400 и т. н. Колкото и да пости съвременният наемник, при цените на боклукоподобната храна, с която се зарежда с енергия на работоспособник, ще трябва да изхарчи поне 450 лв месечно, да не броим кафетата – това са 90 лв за държавата. Ако героят на постсоциалистическия труд има нещастието да си сръбва или да пуши и приемем, че не пълни джоба да циганските барони и контрабандата, то той се явява доброволен допълнителен акцизен и ДДС спонсор. Ако същият този герой е горд собственик на МПС и има още по-гарантирана свобода на придвижване, то той щедро ще спонсорира бюджета чрез акциза и данъка върху горивото, колкото и да ограничава пътуванията си. Ще си купи винетка да кара из републиканските дупки и гражданска отговорност. Ако плати съвестно някоя и друга глоба и данъците и таксите към общината, голяма част от които също отиват в държавата, то ще се окаже, че българският окаян наемник едва ли работи повече от 5 дни за себе си и ако и имал неблагоразумието да се е осъществил поне два пъти като родител, без да е циганка, която работи като майка, то той си е същински ангарийник и затова често бяга от прекрасната си страна. В същото време онзи българин, който е запазил у себе си предприемчивия дух и е решил да даде работа на 20 подобни героя, също е задушен от „най-ниските в цяла Европа” данъци, с които се гордеят n на брой премиери и от дългове към банките, така че често е принуден да поскрие печалба от държавата. Тези неща май се спестяват от синдикатите и кой знае защо не влизат в потребителските кошници.

Към оня „малкия” спонсор държавата и всички управляващи са по- зли от мащехи и пастроци. Те все повече му отказват здравеопазване, образование, да не говорим за култура. Те му вдигат пенсионната възраст и намаляват всякакви социални лостове, освен онези, с които го дискриминират за сметка на малцинства, които „трябва да пазят традициите и бита си” и за чиято несъстояла се интеграция различни етно фондации гълтат милиони, а когато поредният финансов министър пак има причудливо поведение, нашият човек не вижда, че зад това се крият интересите на някоя чужда корпорация или финансова групировка. Нашият герой не вижда къде му е нивото в тресящия се Евросъюз, чиито фондове не стигат до него. Той стиска зъби, а управляващите се радват, че той не е протестиращ, разглезен грък.

И така нашият държавен спонсор в констуционната си роля на суверен (казал съм го поне 10 години преди Слави 😊 ) и да има волята да измете управляващите, не го прави, не защото е мазохист, а защото е смазан от заплахи за работа, от помията с която го заливат със сериали, реалити шоу, добре сметнати проекти, а и от време на време със скандали за изпускане на парата.

Така гласът на този човек или го купиха, или слабо се чу на последните избори, пълни с елементи на манипулация, сериозна фалшификация и натиск.

Затова най-големият въпрос, според мен е именно: Не осъзнахме ли, че кукловодите в България ни превърнаха в роби?! И дали има граждани, които да се противопоставят на настъпващата диктатура, на беса на някои олигарси, на пошлото поведение на недържавниците. Това предстои да видим (вероятно не сега), за да не оправдаем скептичните народопсихолози, които ни определят като прекалено търпелив народ.

Доброслав Иванов