Какво се случи вероятно ще кажат историците, но през 1997 г. бе първото яхане на народното недоволство и първата серия мощни протести, за каквито днешните протестъри не могат и да сънуват. От ситуацията имаше много облагодетелствани, каквито има и днес. Аз лично мисля, че малко след това умря последната надежда за нещо нормално и различно, освен безкрайно натрапвания ни преход. Но „Звънар“ ви предлага публикацията на Георги Даскалов в социалната мрежа, върху която акцентира и групата Българските Консерватори.
Народът не може да бъде купен. Но може да бъде продаден (26 години от 10 януари 1997)
10 януари 1997 беше първият и единственият случай през последните 70 години, когато върхушката в България се уплаши истински за властта и живота си. В този ред. За българските комунисти и неокомунисти властта е по-ценна от живота. Особено от живота на „поданиците“. Но често властниците ни не са в състояние да подредят и собствените си приоритети, не само общите, за което има крещящи доказателства.
10 януари 1997 беше такова доказателство.
Оригиналното крило на комунистическата партия, дошло на власт в края на 1994, се сгромоляса зрелищно и болезнено.
Имаше продоволствена криза, по магазините нямаше елементарни неща, хляб и мляко нямаше. Цените се сменяха на няколко часа и всичко се омиташе на секундата. Заплатите, ако ги имаше, бяха по 5-10 долара. Самият долар хвръкна до небесата.
Народът озверя и изтръпна в страх какво има да става. Хората бяха готови да линчуват комунистите, буквално.
И въпреки това БКП не се отказваше от властта. Готвеше се за второ правителство след подалото оставка Жан-Виденово. До 10 януари.
Тогава от сутринта хората обсадиха Народното събрание.
Нямахме избор, бяхме изправени до стената, беше въпрос на чисто физическо оцеляване.
Бях там, пред вратата, когато в 6 часа вечерта започна щурмът. Отвътре влачеха пейки, маси и други мебели и правеха барикади. А милицията атакува със сълзотворен газ. Не си търкайте очите, не си търкайте очите, викаха хора, които знаеха какво става. Но ние бяхме вече ги разтъркали.
„Крепостта“ удържа атаката, а с настъпването на нощта повечето хора – имаше няколко десетки хиляди – се разотидоха. През нощта милицията без нужда и тъпо, по милиционерски, би хората, останали пред парламента сякаш за отмъщение за преживения през деня страх.
Имаше кръв, счупени глави, включително и тази на бившия министър-председател Филип Димитров.
Прекрачена беше граница, отвъд която нямаше връщане. Тези комунисти си отиваха, но ние не знаехме, че тепърва ще дойдат други комунисти.
Тези, на които се доверихме, ни продадоха. Народът не може да бъде купен. Но може да бъде продаден. Та нас ни продадоха.
Не че всичко беше проиграно. България се измъкна от безвремието, от люшкането между полюсите и избра Запада.
Но комунистите отново поеха нещата и взеха да градят капитализъм и демокрация по комунистически.
А можеше да ги наврем…там, където слънце не огрява. По съвсем демократичен начин и със спазване на всички човешки права.
Но не ги.
И затова е така, както е.
26 години от тогава.
Георги Даскалов