Изгледах тържественото посрещане на Дара на площад „Батемберг”.
Който си го не може – не го може!
И се питам как ще е с Евровизията, когато конкурсът дойде у нас. В предишия пост (през пост надолу) дадох някои идеи. Но притежават ли „корифеите“ някакъв потенциал да ги осъществят?…
Има елементарни нещица, в които организаторите – столицата и БНТ се провалиха. Вместо с няколко кадъра от посрещането и десетина секунди да се съобщи какво е станало в някоя си България, събитието можеше да бъде подготвено и за по-широко отразяване от световните медии.
.
Какво ми направи впечатление?
***** Дара спечели 70-то издание на Евровизия.
Червеният килим беше 60-метров. Щом можеш да направиш за денонощие 60 метра, не ти е проблем и 70-метровия. Дребничък детайл, но съществен за световните медии – „победителката в 70-то издание на Евровизията премина по 70-метров червен килим”.
.
***** Кадрите на ТВ екрани с Бангаранга трябваше да се редуват и да вървят на моменти и паралелно с други.
С какво?
С кадри от изпълненията на Дара на „Денсинг стар”. Това винаги привлича вниманието – победителката притежава учудващ талант и в друга област.
.
***** Поднесоха ключа на София. Пародия, картон. За капак такъв в реалността няма и се получи гаф на въпроса на Дара.
Траферетния, банален картонен ключ можеха да го заменят с пожелание за нейното бъдеще – чак до музикалната история на хилядолетията.
Чрез статуетка на митичния Орфей. И с това влизаш в световните новини и видеобмен.
.
***** Въобще темата за тракиеца Орфей, за певческата слава на България е напълно, тотална пренебрегната.
А тя работи, макар и косвено, но много ефективно за рекламата и на Дара, и на песента, и на държавата ни. Дали рекламираш песента, изпълнителката или свързаната с музиката древна история на тази територия и общопопулярен общочовешки мит е еднакво важно, когато си в началото на пътя на известността, когато се бориш за световна кариера. Когато станеш общопланетна звезда, вече е достатъчно само името ти, не дори и поредната ти нова песен.
И това – мита за Орфей, трябваше да се покаже на екраните, докато се разнасяше Бангаранга и Дара преминаваше по килима.
.
***** В България са идиоти. Кръгли! А и екипа, грижещ се за кариерата на Дара, не е на висота.
Очаквах на площада да бъде изпълнена задължително и една народна песен!
От Дара.
Тя го умее добре – завършила е именно това!
Съвсем конкретна песен – „Излел е Дельо хайдутин”. Не знам коя е любимата народна песен на Дара (обича да пее по-бавните, а „Излел…” е такава), но знам, че трябва да бъде тази! А ако не е – да й стане ултимативно любимата!
.
А защо нея?
Защото догодина – 2027, когато Евровизията ще е в България, има още една знаменита годишнина.
Половинвековна!
Двата „Вояджър” -а!
Космическите апарати, изстреляни от NASA на път извън Слънчевата система. Най-далечното, най-вълшебното, най-сложното пътешествие на Човечестнвото.
На борда и на двата се намират две еднакви специални златни грамофонни плочи с едно и също послание от Човечеството, ако друг разум – космически, открие сондите. Сред това послание е и представяне на Земята. Вкл. и с музикалното й богатство.
Един от записите е на „Излел е Дельо хайдутин”.
Търсите място на Дара и песента й в световните, в американската класация. Ами когато търсиш, трябва и с нещо по-лично да я направиш интересна на света, на американците. Едната гола Бангаранга и едната гола Евровизия не са достатъчни.
.
Поводът е налице – българска певица победи на Евровизията, предстоящото догодина издание в София съвпада с юбилея на „вояджърите”, любимата родна песен на тази певица е „Излел е Дельо хайдутин”, която прекосява междузвездните бездни и сега, през май е на еди колко си милиарди километри/мили от Земята (около 16 милиарда мили или 25 милиарда километра)
А това, личното, нетрадиционното, сензационното чрез тези аналогии в биографията въобще го няма в рекламата около Дара, около песента. А точно с такива „детайли” влизаш в световните новини, с тях ставаш интересен и в друг аспект, а покрай теб и песента ти.
.
Всъщност вече не виждам смисъл нито да давам идеи, нито да критикувам. Понеже който си го не може – не го може. Пак ще повторя репликата от онзи предишен пост – тръпки ме побиват, като се сетя, че ще сме организатори на събитието.
.
***** Няма да се спирам на нелепото присъствие на кмета на Варна на посрещането в София. Та нали предстои такова и в морската ни столица. Няма да се спирам на нелепите обяснения на Милена Милотинова, генерален директор на БНТ, какви са критериите за избор на град – на такова посрещане те въобще нямат място, да си ги качат на сайта на телевизията.
.
***** Няма да се спирам на крайно невизуалното облекло на Дара на това посрещане! Ако си звезда, винаги трябва да си звезден – дори в детайлите.
.
***** Няма да се спирам на организационните гафове – неработещи микрофони, включващи се със закъснение, на неумелата водеща, на…
.
Когато навремето работех в БНТ и създавах филми като сценарист и режисьор, не си спомням да сме допускали такива гафове, да съм ги правил, да не съм обръщал внимание на детайла, на задния план, дори на възможен неуместен проблясък от някоя брошка например. Но станах такъв заради прекрасен мой учител в журналистиката и режисурата – Младен Младенов (Доктора), един от тримата главните режисьори на БНТ тогава. „Доктора“, защото е завършил във Виена и е защитил тази научна титла в тамошния университет. А сега дори и такива учители няма.
.
Ами не си го можем! Поне онези, които уж заради постовете си трябва да го могат.
Ако не искат да го признаят публично, поне за себе си да го знаят. И да потърсят можещите.
–––-
**** за троловете и хейтърите:
Дипломната ми работа като студент по журналистика беше на тема ефективност на пропагандата и контрапропагандата и на журналистическото въздействие като част от тях – с 2-ма научни ръководители, с рецензент вкл. от Математическия факултет на Университета заради математическия апарат в нея (и това го имаше) и с икономическо-финансова част, на която не обърнаха внимание. Счетоха я за много съществена, май я засекретиха (вече съм забравил) и незабавно и настоятелно ме кандърдисваха за научна кариера. Тази материя е несравнимо по-сложна от един PR. Между впрочем, и с PR съм се занимавал – успешно, вкл. и за книгите ми. Така че си спестете нелепите коментари за компетентността ми.
Григор Лилов: https://www.facebook.com/grigorlilov